ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

София Филм Фест: „Невидима нишка“

София Филм Фест: „Невидима нишка“

"Невидима нишка"

Перфектен – такъв е този филм. Ако ролята на дизайнера Рейнълдс Уудкок наистина се окаже последната в актьорската кариера на Даниъл Дей-Луис, то изборът му за сбогуване е безупречен. Филмът на Пол Томас Андерсън е направен единствено и само за да разкаже и покаже портрета на един гений – защото както винаги във филмите на този актьор, на екрана има само един човек – Даниъл Дей-Луис напълно се е слял с образа си.

Изящен, бавен и красив, филмът през повечето време се вглежда в образа на Рейнълдс – маниакален професионалист, гений, с всички странности на този тип хора. Всяко негово движение е премерено и още на десетата минута въздействието му върху зрителя е толкова силно, че единственото, което владее ума на гледащия, е не какво ще се случи, а какво ще направи Рейнълдс.


Парите в брой като мярка срещу инфлацията
ОТ ГРАДА
8 авг 2022 | Общество

Парите в брой като мярка срещу инфлацията

Все повече хора се връщат към плащането в брой на фона на растящата инфлация по света. Това е начин да имат...

Неговите неврози – той се дразни дори от хрускането на хляба на закуска; неговият перфекционизъм – буквално изкопиран от прототипа на героя (Баленсиага, който редовно шиел един ръкав по шест пъти и изпадал в истерия от кривите шевове); неговата посветеност на високата мода – „шик е мръсна думичка“ казва Рейнълдс в един момент; неговият съвършен егоизъм – всичко това изглежда реално и е едновременно омагьосващо и отблъскващо.

Точно такъв вижда Рейнълдс и неговата любима Алма. Връзката им е странна игра на власт и подчинение, в която една обикновена жена се опитва да намери начин да съжителства с човек, който винаги е обичал само себе си. Третият човек в къщата е сестрата на Рейнълдс, носеща мъжкото име Сирил (невероятната Лесли Манвил със заслужена номинация за „Оскар“), която прави абсолютно всичко за своя брат, включително да урежда личния му живот. Сирил е много интересен образ и в едно от интервютата си Лесли Манвил казва, че Пол Томас Андерсън е обмислял идеята да направи специален филм за нея. Жена, която е взела съзнателното решение да остане сама и си е изградила съвършен живот, при това през 50-те години на миналия век, определено заслужава отделен разказ. Самата Лесли Манвил е препоръчана за ролята от Даниъл Дей-Луис и още в първата сцена се вижда, че изборът му е безупречен.

Всичко в този изящен и странен филм е също толкова внимателно избрано и абсолютно на мястото си – двете главни шивачки на модната къща не са актриси, а сътруднички на музея „Виктория и Албърт“ в Лондон, като Джоан Емили Браун преди това е работила на „Севил Роу“, а Сю Кларк е преподавала мода. Музиката във филма е написана от Джони Грийнууд от Radiohead, който разказва, че работата му за филма е била подобна на това да напише музика за опера към либретото – и наистина, всеки момент от историята е невероятно озвучен ту с прекрасни класически мотиви, ту само със странни звуци и кънтене, така че дори самата музика разказва паралелно някакви истории.

И накрая просто трябва да завърша с модата. Рейнълдс Уудкок е от онова поколение гениални дизайнери, чиято единствена мисия е била да създават идеални дрехи – и тези дрехи са били живи, в подплатата са били скрити послания, всеки шев е носел следи от усилията и ръцете на създателя си. Този свят не съществува вече и филми като „Невидима нишка“ са рядка и безценна възможност да се докоснем до абсолютното му съвършенство.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...