Изкуство

София филм фест: „Нейната работа“

Филм в женски род.

Филм в женски род и не само заради заглавието. Освен това режисьорът Никос Лабот е успял да реализира филма си благодарение на София филм фест и програмата Sofia Meetings. А третата причина да избера това заглавие беше, че е част от селекцията с гръцки филми, а киното на южните съседи ми е почти непознато.

Чудесен филм – емоционален, убедителен и умерено дълъг. Последното подчертавам, защото напоследък филмите имат неприятната тенденция да трупат безцелно екранни минути, което тук за щастие е избегнато.

Панайота и Костас са обикновено семейство с две деца. Те живеят в предградие на Атина и се борят с последствията от кризата, която е оставила Костас без работа. Панайота е от село, почти неграмотна и цял живот само е гледала къщата. Тя продължава да прави това и в началото на филма, опитвайки се да се справи с все по-намаляващия семеен бюджет, взет главно от заложните къщи и с проблемите на двете си деца – агресия, компулсивно ядене и затлъстяване, апатия. В един момент, с помощта на съседката, Панайота си намира работа като чистачка в новооткрит мол. Щастлива от предоставената й възможност, търпелива и неуморна, тя работи всеотдайно и с любов към това лъскаво, луксозно място. Това й спечелва приятелството на колежките и уважението на ръководството. За първи път в живота си Панайота разбира, че е нещо повече от домашен роб.

Мълчалива, притеснителна и добродушна до глупост, тя започва бавно да се учи да показва емоциите си, да вербализира чувствата си и да отстоява достойнството си. За първи път Панайота има свои пари, среда и право на мнение.

На фона на тежката работа с безброй допълнителни часове и смешната заплата, тя е щастлива. Съответно това променя и семейството й – децата поемат част от задълженията у дома, стават по-отговорни и по-дисциплинирани.

Всичко това е базирано на истинската история на една жена, с която режисьорът се запознал преди години. За нея службата й като чистачка – невидим, ниско платен и пренебрегван персонал – се е оказала спасение в личен план. Актрисата Мариша Триантафилиду е просто прекрасна в ролята на Панайота – тя се е готвила за филма две години, напълняла е 12 килограма, но зад евтините дрехи и семплата прическа си личи обаянието й.

Винаги съм обичала да чета първите книги на писателите, защото в тях е вложен труд, ентусиазъм и старание, които по-късно може и да липсват. Същото е в този случай и с първия филм – годините подготовка са довели до чудесен резултат. Разбира се, пожелавам на Никос Лабот и вторият му филм да е толкова добър, ще отида да го гледам обезателно.

 

"Да ходиш по вода" – зад магията на Плаващите кейове