Чуден филм! Ужасно смешен и напълно разбираем, една забавна история за това как хърватите обичат и се смеят над това, което ние мразим. Просто защото ние мразим почти всичко.
Бура и Яна ще се женят. Това е голямо събитие за техните семейства и бащата на Бура настоява да организира и плати всичко. Това не е проблем – бащата е собственик на кланица и води съответния начин на живот – последен модел „Мерцедес“, огромна къща, хубави дрехи, двама сина. Разбира се, в къщата канапето е покрито с чаршаф да не се цапа, дрехите са главно анцузи, синовете са безделници, които живеят с парите на тате, а сватбата е толкова близо до чалгата и кича, колкото може да се очаква. Начело с огромното печено прасе. [[more]] В този филм всичко е по много – защото само чрез многото по нашите земи се демонстрира благополучие. Мъжете са дебели, жените им охранени, трапезите претрупани, яде се до припадък, пие се от рано следобед, пее се високо и се живее като за последно.
Всичко това е прекрасно, всъщност. Погледнато с необходимата доза хумор, балканското ни наследство е доста оптимистично. Извън всичко, което у собствените ни роднини от провинцията, ни кара да умрем от срам, всъщност става въпрос за хора широко скроени, щедри и с добър апетит за всичко хубаво в тоя живот. Убедена съм, че самите хървати гледат на себе си точно така. На нас какво ни пречи?
