ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Спасяването на мистър Банкс/Saving Mr. Banks (2013)

Спасяването на мистър Банкс/Saving Mr. Banks (2013)

Не друг, а самата Мерил Стрийп направи този филм център на световните филмови новини, когато на церемонията на The National Board of Review, връчвайки на Ема Томпсън отличието за главна роля, произнесе скандална девет минутна реч. От една страна, тук се включват думи на огромен възторг към таланта на Ема Томпсън и специална „Ода за Ема” в нейна чест, а от друга, Мерил Стрийп е нападнала Уолт Дисни като анти-семит и женомразец, човек, който „не се доверява на жени или котки”. Парадоксално, но тази реч е напълно в унисон с този интересен и човечен филм, изграден изцяло върху противопоставяне на две личности, два свята и два мирогледа.Уолт Дисни (Том Ханкс) се опитва да откупи правата за филмиране на историята на Мери Попинз 20 години. През цялото това време той се бори с опърничавата, упорита, несговорчива и мразеща децата авторка – Памела Травърс (Ема Томпсън). Филмът проследява по един колкото забавен, толкова и поучителен начин онези времена – между 40-те и 60-те години на миналия век – когато разликите в манталитета, начина на живот и езика между Америка и Англия са толкова видими и крещящи, че неизменно водят до конфузни ситуации. А и какво би могло да бъде по-противоположно от собственика на най-комерсиалната киностудия, каквато е тази на Уолт Дисни и една стара мома, живееща скромно и самотно в Лондон. Самата история във филма е заключена само в двете седмици, които Памела Травърс се съгласява да прекара в Холивуд, за да обсъди евентуалното отстъпване на правата за книгата си.

Паралелно филмът проследява детството на писателката – една непозната за зрителите територия, послужила като база за приключенията на Мери Попинз. Всъщност Памела Травърс се оказва австралийка, любимо дете на баща с необятна фантазия и сериозни проблеми с алкохола – Колин Фарел в ролята на бащата е перфектното съчетание от чар и неуравновесеност. Останала сираче съвсем малка, Памела през целия си живот остава емоционално скована и неспособна да разкрие чувствата си пред  когото и да е.

Съчетанието от тези две истории, обилно подправени с музиката и песните от филма за Мери Попинз, слънчеви пейзажи и перфектни костюми (с номинация за BAFTA), лесно би могло да премине в сиропирана холивудска мелодрама. Това обаче не се случва и заслугата – при цялото ми уважение към Том Ханкс – е изцяло на невероятната Ема Томпсън – номинирана за Златен глобус и BAFTA. Ако останете до края на надписите на филма ще видите и чуете самата Памела Травърс и приликата е изумителна – особено в гласа. Изобщо актьорският състав е на най-високо ниво – Уолт Дисни е холивудска икона и кой, ако не Том Ханкс, може да изиграе ролята му? Дори Пол Джиамати в ролята на личния шофьор на Травърс е очарователен и запомнящ се.

В крайна сметка Уолт Дисни намира начин да се споразумее с Памела Травърс. Тогава, когато разбира, че историите на Мери Попинз може и да се случват в детството, но всъщност тя помага на възрастните. Защото ние, възрастните, често забравяме колко целебни са детските книги. И да – аз веднага смятам да препрочета точно тази.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...