За „Спотлайт” ми е малко трудно да пиша, защото живея в католическа общност, която е сплотена, задружна и отдадена на добри дела. Кварталният ни свещеник е прекрасен човек, който познава всички, лятото води децата на лагер, а в слънчевите следобеди излиза на игрището зад църквата, за да играе с тях баскет. Познава ги по име – от Ахмед до Паоло – и няма никакви претенции някой да е католик, за да си поприказва с него или да го включи например към местната благотворителна кухня.
Ето защо, когато гледах „Спотлайт”, ми се сви сърцето и ме държа с дни една тъга, поради което исках да се отдалеча малко във времето, за да мога да напиша за него.
Филмът проследява разкриването на централизирана система за прикриване на престъпленията на педофили-свещеници, която продължава до ден днешен и никакви особено адекватни мерки изглежда не са взети. Свещениците продължават да избягват правосъдието независимо, че механизма е отдавна разкрит.
Скандалът тлее дълго, но малко преди 9/11 разследващият екип на Бостън Глоуб („Спотлайт”, наградени с Пулицър) започва разследване. Журналистите само малко драсват по повърхността и се открива една гангрена... Не става въпрос за „няколко гнили ябълки”, а за критичен процент свещеници с педофилски наклонности, поне 6%, което вече прави явлението "психиатричен феномен". За Бостън този процент означава поне 90 души оставили мръсния си отпечатък върху живота на неясно колко хора, някои от които не са оцелели, както и върху собствената си църква.
Объркани съдби, осакатени души, мълчаливи жертви. Един адвокат, който прави всичко възможно да намери път и справедливостта да възтържествува. Един главен редактор, който не иска просто да гръмне скандал, а да се разкрие системата, която позволява това да се случва. И един екип, който загубва съня си, докато не разкрие всичко, на фона на враждебна среда, зад която през цялото време се усеща една дълга възпираща ръка с много пари и много власт. [[more]]„Ако е нужно едно село, за да се отгледа едно дете, то е нужно и едно село, за да се насили”. Това беше най-силната реплика за мен във филма. Всички предполагат и знаят нещо, но си мълчат.
„Спотлайт” е динамичен, но не пришпорен, напрегнат, но не излишно натегнат. Оставя емоция, която отлежава в размисъл и с пълно основание е кандидат за Оскар за най-добър филм (и мой личен фаворит за наградата). Играта на актьорите е феноменална. Марк Ръфало, разбира се, е с номинация за Оскар, както и Рейчъл МакАдамс, но и останалите са прекрасни – Стенли Тучи, Майкъл Кийтън, чиято роля ми напомни онази му от „Вестникът”. Филмът има и още номинации – за сценарий, за режисура и за филмова редакция.
Mежду другото, Папата, независимо, че декларира нулева толерантност спрямо сексуални престъпници в църквата му, току що одобри комисия, която да се занимава с това, децата да бъдат възпирани да гледат „Спотлайт”.
