Изкуство

"Стъкленият замък"

Бри Ларсън, Наоми Уотс и Уди Харелсън в един филм, който трябва да гледате

"Стъкленият замък"

Снимка: Photo by Jake Giles Netter - © 2017 - Lionsgate

Филмът на Дестин Даниъл Кретън (Short Term 12 беше независимо явление) "Стъкленият замък" е по книга на Джанет Уолс, издадена и на български.

Джанет (Оскаровата Бри Ларсън, Чандлър Хед като малка) е преуспяла хубава, стройна и енергична млада жена в Ню Йорк, има модерна и четена, но клюкарска рубрика в многотиражен ежедневник. Приятелят ѝ Дейвид е счетоводител, мил и симпатичен, леко безличен, също служител на гиганти в бранша.

Един ден, докато се връщат от вечеря в скъп ресторанат, тя вижда родителите си, клошари, да викат след таксито... Детството ѝ е протекло съвсем необичайно - бащата Рекс (Уди Харелсън), сменящ работа след работа, е ексцентричен мечтател, който не ги пуска на училище с двете ѝ сестри и брат ѝ, а майка ѝ Роуз Мари (Наоми Уотс), чаровна неразбрана художничка, ги оставя сами да се учат "от природата и животните".

Лека вариация на "Капитан Фантастик", но доста по-сурова, историята се развива стремително, докато семейството най-накрая не се установява в родния град на Рекс, близо до роднините му, а той става миньор. Есенцията е, че е обещал на Джанет да ѝ построи стъклен замък в двора на съборетината, в която се самонастаняват... Тя ненавижда ситуацията на мизерия, съчетана с някакъв вид идеализъм, която я превръща в парий, и при пръв удобен случай потегля за Ню Йорк, по-голямата ѝ сестра също избягва. И въобще не я трогват душевните травми на баща ѝ, нанесени от баба ѝ, сурова, груба и коравосърдечна жена, които обясняват много.

Толкова за вече срещания сюжет за бунт и самодоказване напук на родителите. Но майката Роуз Мари е добра, мила и всеотдайна, а Рекс... Егоцентричен, вироглав, неотстъпчив, агресивен, малко преди окончателно да скъса връзки с него - вече е запуснат алкохолик и нищо не е довел докрай в живота си, той казва на Джанет кротко: "Не си щастлива, ти имаш талант за писател, не за дописник на клюки".

Нормалните деца са имали подаръци, но той ѝ е подарил небесна звезда за рождения ден и ѝ е дал доста повече, отколкото тя иска да признае, някакъв кодекс от идеали и принципи, заложен дълбоко в нея, надскачащ горчивината и заличаващ безбройните разочарования и носталгията по никога непостроения стъклен замък. Късно осъзнатата любов и прошката променят Джанет и я превръщат в жената, която е можела, която е искала винаги да бъде, но не е събирала смелост да опита.

Автор: Бистра Андреева