Изкуство

Сталинград (2013)

Мненията в Русия за този филм са коренно противоположни – някои смятат, че тази многомилионна, бомбастична и напълно холивудска продукция е прекалено пропагандна, еднопланова и елементарна, докато другите са на мнение, че това е един достоен за показване в целия свят филм, който да напомни на всички кой и с цената на какво всъщност е спечелил войната.

Сталинград (2013)

Чета за този филм вече повече от година и съм попадала на всякакви мнения. Не мога да кажа, че отидох неподготвена или безпристрастна – все пак съм отгледана в руско семейство, а както е известно, няма нито едно руско семейство, което да не е дало жертви във войната.

Мненията в Русия за този филм са коренно противоположни – някои смятат, че тази многомилионна, бомбастична и напълно холивудска продукция е прекалено пропагандна, еднопланова и елементарна, докато другите са на мнение, че това е един достоен за показване в целия свят филм, който да напомни на всички кой и с цената на какво всъщност е спечелил войната. Второто не отменя факта, че филмът е зрелищен и пропаганден – все пак зад него стоят парите на руската държава и руските банки.

На мен филмът ми хареса. Много. Колкото най-добрите образци на холивудското кино, когато гърмежите ни карат да подскачаме, а личните сцени тайно ни просълзяват. И макар и да знам, че това е игра с най-простичките ни човешки сантименти, пак се впечатлих. Защото тя – войната – също залага на най-елементарното у хората.[[more]]Историята във филма се върти около една къща, която се намира на особено ключово място в града. В нея живее девойката Катя, с нея няколко руски войници, а около тях – безбройни немски части. И двете страни имат заповед да превземат къщата. Германците се бият за Хитлер, руснаците – за Катя. И онова, което всички признават за филма – и критиците и феновете – е, че този филм показва как е спечелена битката за Сталинград – като немското военно превъзходство и ред са отстъпили пред руската ирационална храброст – безсмислена, безумна и победна. Точно както във филма, където шепа отчаяни храбреци се сражават с цял полк, бездушен и затова – смъртен.

Нетипично за руски филм има германец в главна роля – звездата на немското кино Томас Кречман – който е показан в съвсем човешка светлина, влюбен в рускиня и опитващ се да запази някакъв разум и емоции в хаоса на войната.

Впечатляващо, грандиозно и незабравимо – не е лошо да гледаме такова кино и на руски от време на време.