ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Стийв Маккъри и жените

Стийв Маккъри е един от символите на съвременната портретна и репортажна фотография. Да се види негова изложба е сбъднат сън за всеки любител на фотографското изкуство, а точно това ми се случи миналата година. Една от изложбите му в Италия, „Икони и жени”, видях не един, а три пъти.

Стийв Макъри е световноизвестен с потрета на Шабат Гула – афганското момиче с пронизващите зелени очи, снимано в едномилионния бежански лагер в Пешавар (Пакистан) през 1984 г.

Години по-късно (по-точно 17 години), след свалянето на талибанския режим в Афганистан, става възможно да бъде издирена  за един втори портрет, направен с разрешението на съпруга ѝ. От този нов потрет ни гледа една възрастна жена, която е в ранните си 30 години, но лицето ѝ е сякаш брулено от пустинни ветрове с десетилетия. Погледът е все така остър и безпощаден – поглед на силна, угнетена жена с много тежък живот. Шабат Гула не е имала никаква представа, че е световна знаменитост, а момичешкият ѝ портрет е Мона Лиза на фотографията.  

Шабат Гула обаче е неочаквания успех на Стийв Макъри и като най-разпознаваема е и „черешката на тортата” в изложбата – на портетите ѝ е посветена последната зала – жената, преживяла ужасите на войната.

Да се види негова изложба е сбъднат сън
По време на цялата му кариера на топ фотограф на National Geographic обаче Маккъри прави безчет портрети на жени навсякъде по света – независимо дали е в бурка, опасана с листа в джунглата или в делови костюм, потретите и сцените винаги разкриват едно и също – силата на жената, въпреки обстоятелствата. Погледите са меки и любящи, когато има деца наоколо, независимо от сцените на потресаваща мизерия или остри и решителни, когато са заснети насред чудовищни условия на труд, бит или война.

Втората част на изложбата представя войната и репортажната фотография на Стийв Макъри – тежки сцени от военни действия и последици от разрушения и кошмари и живота, който се крепи и съществува въпреки невъзможния свят.

За да отиде от „жената” до „войната” зрителят прекосява пространство, в което снимките са по-поетични и можеш да си поемаш дъх в мир и спокойствие и дори да се усмихнеш, преди да потънеш в безсмислието на насилието.

За пълното възприемане на подобни силни фотографски изложби огромна роля играят не само обработката и принтът, който е с извънземно качество, а и самата обстановка. Новите зали в музеите, които могат да постигат почти пълен мрак и специално осветление, гарантират веднага „wow” ефекта, който ще те накара да отидеш отново. Но също така така начинът на окачване и не на последно място участието на самия автор – аудиогидът е изцяло на Стийв Маккъри, който разказва историята и обстоятелствата на повечето фотографии.

Подбрах в галерията някои от портретите от самата изложба (напълно аматьорски снимки, повечето правени с телефон в тъмнината), надявам се да видим такава хубава изложба скоро и в България! 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.