Изкуство

Стийв Маккъри и жените

Една от изложбите му в Италия, „Икони и жени”, видях не един, а три пъти.

Стийв Маккъри е един от символите на съвременната портретна и репортажна фотография. Да се види негова изложба е сбъднат сън за всеки любител на фотографското изкуство, а точно това ми се случи миналата година. Една от изложбите му в Италия, „Икони и жени”, видях не един, а три пъти.

Стийв Макъри е световноизвестен с потрета на Шабат Гула – афганското момиче с пронизващите зелени очи, снимано в едномилионния бежански лагер в Пешавар (Пакистан) през 1984 г.

Години по-късно (по-точно 17 години), след свалянето на талибанския режим в Афганистан, става възможно да бъде издирена  за един втори портрет, направен с разрешението на съпруга ѝ. От този нов потрет ни гледа една възрастна жена, която е в ранните си 30 години, но лицето ѝ е сякаш брулено от пустинни ветрове с десетилетия. Погледът е все така остър и безпощаден – поглед на силна, угнетена жена с много тежък живот. Шабат Гула не е имала никаква представа, че е световна знаменитост, а момичешкият ѝ портрет е Мона Лиза на фотографията.  

Шабат Гула обаче е неочаквания успех на Стийв Макъри и като най-разпознаваема е и „черешката на тортата” в изложбата – на портетите ѝ е посветена последната зала – жената, преживяла ужасите на войната. [[quote:0]] По време на цялата му кариера на топ фотограф на National Geographic обаче Маккъри прави безчет портрети на жени навсякъде по света – независимо дали е в бурка, опасана с листа в джунглата или в делови костюм, потретите и сцените винаги разкриват едно и също – силата на жената, въпреки обстоятелствата. Погледите са меки и любящи, когато има деца наоколо, независимо от сцените на потресаваща мизерия или остри и решителни, когато са заснети насред чудовищни условия на труд, бит или война.

Втората част на изложбата представя войната и репортажната фотография на Стийв Макъри – тежки сцени от военни действия и последици от разрушения и кошмари и живота, който се крепи и съществува въпреки невъзможния свят.

За да отиде от „жената” до „войната” зрителят прекосява пространство, в което снимките са по-поетични и можеш да си поемаш дъх в мир и спокойствие и дори да се усмихнеш, преди да потънеш в безсмислието на насилието.

За пълното възприемане на подобни силни фотографски изложби огромна роля играят не само обработката и принтът, който е с извънземно качество, а и самата обстановка. Новите зали в музеите, които могат да постигат почти пълен мрак и специално осветление, гарантират веднага „wow” ефекта, който ще те накара да отидеш отново. Но също така така начинът на окачване и не на последно място участието на самия автор – аудиогидът е изцяло на Стийв Маккъри, който разказва историята и обстоятелствата на повечето фотографии.

Подбрах в галерията някои от портретите от самата изложба (напълно аматьорски снимки, повечето правени с телефон в тъмнината), надявам се да видим такава хубава изложба скоро и в България!