Изкуство

Still Alice (2014) – и нека "Оскарът" да бъде за Джулиан Мур

На 3 декември 1960 г. е родена Джулиан Мур.

Still Alice (2014) – и нека "Оскарът" да бъде за Джулиан Мур

Животът ни е изтъкан от спомени. Мигове с любимия мъж, децата ни, семейството и приятелите, любимите места и далечните пътувания, танци и късни разходки, море и студени, зимни улици... най-хубавото, което притежаваме, винаги е живо в спомените ни. Живеем, за да трупаме спомени, казва Алис. И не владеем изкуството да ги губим. А понякога се случва така, че губим всичко – спомените си, а чрез тях и онова, което сме ние самите.

Алис е прекрасна и щастлива жена на 50 години. Тя е професор по лингвистика в Колумбийския университет, съпругът й е лекар и я обожава, имат три пораснали и успели деца, животът им изглежда безупречен. Един ден Алис забравя някаква дума. На другия ден – друга. Улиците внезапно й се струват непознати, имената на хората й се изплъзват. Ненавреме, абсурдно рано и като жестока шега на съдбата Алис е диагностицирана с рядка форма на алцхаймер и предстои скоро и необратимо да загуби себе си. До нея ще останат с обич, търпение и тъга мъжът, който я обича и децата й.

Джулиан Мур е абсолютно прекрасна в ролята на Алис! Много пъти съм си мечтала тази моя любима във всяко отношение актриса и жена да получи Оскар; този път шансовете й са наистина големи – за ролята си на Алис тя вече получи всички актьорски отличия, раздадени до момента. Тя е в центъра на този филм не само смислово, но и визуално – докато светът около нея и лицата на близките й се замъгляват или потъват в сенките, камерата се вглежда съвсем отблизо в очите на Алис, които постепенно угасват, както в ума й угасват нейните спомени. [[more]] Това е историята на болните от алцхаймер по книга, написана от известна специалистка по темата (със славянското име Лиза Генова). Но това е и филм за здравите. За онези, които разбират и които също страдат ден след ден, и непрестанно се борят да запазят непроменени спомените и обичта си към любимия човек, който все по-рядко ги разпознава. В този смисъл Алек Болдуин като съпруга на Алис също е забележително добър.

Много човешки, красив и смислен филм, направен премерено и без излишна сантименталност. Един от най-добрите женски филми на годината.