С времето забравяме факти, бъркаме имена и често ни убягват събития. Трудно обаче може да ни се изплъзне от паметта всеки нежен жест и грижа, които сме получили от родителите си. И макар да не са били винаги съвършени, родителите ни винаги са се водели от желанието да направят най-доброто, на което са способни, за нас. А когато пораснем, ни остава да им отговорим със същия реверанс.
Наскоро 73-годишният Стивън Кинг разкри как е изненадал майка си Рут Кинг с аванс, получен от първия му роман „Кери“, за да може тя да спре да работи, докато води тежка битка с рака. Хонорарът за изданието с твърди корици не е много голям, но най-знаменитото признание за Кинг се случва тогава, когато успява да продаде и правата за издание с меки корици. Личният му триумф му носи вълнуващата сума от 400 000 долара. Тогава той изпитва неистовата нужда да направи всичко по силите си за човека, който винаги го е подкрепял – майка му.
„Обсъдихме го с брат ми, след това отидохме до Центъра за хора с увреждания „Пайнленд“, където тя работеше“, споделя Стивън Кинг. „Тя беше облечена в зелена униформа от изкуствена коприна, никога не съм разказвал тази история, тя беше надрусана с лекарства, които се продават без рецепта. Имаше нетърпими болки. С брат ми казахме: „Мамо, това приключва. Разполагаме с достатъчно, за да се грижим за теб сега, защото купиха книгата за много пари и може да се прибереш у дома.“ Тя просто сложи ръце на лицето си и се разплака.“
„Кери“, която излиза една година след смъртта на майка му през 1974 г., е една от най-популярните книги на Кинг, а само две години по-късно е превърната в хитов филм.
Рут Кинг е била самотна майка, която е успяла с цялата си любов и майчинска сила да отгледа и възпита един от най-известните американски писатели на нашето съвремие. Тя е и първият човек, който истински вярва в заложбите на Кинг още от ранна детска възраст. С днешна дата Стивън Кинг е автор на 62 романа и над 200 разказа.
Рекламата на раздора
Михаела Грънчарова
Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.