Ако сте били деца през 80-те, Stranger Things на Netflix е сериалът, който ще ви върне във времето по един много неочакван начин. Няма да ви завладее точно ретро носталгия (кой иска пак да се облича толкова грозно...), но ще ви стане някак мило за времето, когато колелата бяха без скорости, ядяхме сандвичи с лютеница и пиехме швепс по “купони”, а за връх на лукса в стаята на съученика се смятаха двукасетъчен касетофон, стена, покрита с плакати, и диско топка.
Докато гледате, ще си казвате отново и отново „това съм го гледала някъде”, а в съзнанието ще изплуват гигантите на епохата Стивън Спилбърг, Стивън Кинг, Дейвид Линч, Джон Хюз, Джон Карпентър... Накрая, когато сте си изгледали епизода за вечерта (за съжаление, първият сезон има само 8 епизода и маааалко разочароващ финал), първата ви работа в спалнята ще бъде да проверите дали няма нещо под леглото и ще продължавате да питате настоятелно „Заключи ли вратата?!”. После ще се унесете в сън, шепнещ “E.T Phone home”. Ей такива хубави неща очакват зрителите на 40+.
Ако пък сте любопитни какво е аналогов свят и нямате понятие как сме функционирали преди виртуалното да стане реално, имате изключителния шанс да се запознаете в детайли с това какво е да се шляеш безпризорен с приятелчета из града, яхнал колело, как се включва телевизор от копче, как се говори по телефон от будка, как изобщо се набира номер на телефон, какво е компас, грозна кола със смукач или уоки-токи. Но най-вече какво се разбираше по това време под качествен съспенс.
От машината на времето Stranger Things излиза не някой друг, а Уинона Райдър. Уинона, икона на 90-те, бивше гадже на Джони, която после сглупи и отмъкна нещо от магазин, което я изпрати по телекинезата директно на „долната земя” и не се видя повече. Със Stranger Things обаче Netflix й отварят врата към нашето измерение и Уинона е пак Уинона.
И така. 1983 година. Малкият град Хоукинс (Индиана) се е сгушил вдън гори тилилейски. Там не се случва нищо, за престъпление да не говорим, от десетилетия. Е, някъде там, сред гората, има една телена ограда, забранена зона, зад която вероятно нещо става, но жителите на Хоукинс сякаш не знаят или не се интересуват изобщо.
Една вечер малкият Уил, прибирайки се към вкъщи в тъмното, през гората, на колело (!), изчезва. Властите, в лицето на градския шериф, не бързат с реакцията. Майка му (Уинона Райдър) също късничко разбира, че детето снощи не се е прибрало, така че имаме възможност да видим как плавно изтрещява от тревога.
Изчезването на Уил съвпада с появата на странно дете – Единайсет е татуирано на ръчичката му. Приютяват го групичка хлапета – верните приятелчета умници на Уил. Децата на колелата, сякаш излезли от онзи филм на Спилбърг и точно като в него, прибират Единайсет в стаята, забраняват й да излиза, докато са на училище, за да не я усетят възрастните, а когато излизат, й слагат перука и я преобличат... Контактът е бавен, защото Единайсет не е по приказките. За сметка на това бързичко се разбира, че момиченцето с втренчения поглед владее свръхсили, а единайсет е номерът й на опитно мишле.
[[gallery]]
Всички в Хоукинс търсят Уил и така се запознаваме с основните групи герои: приятелчетата му, майката и шерифът, по-големият брат на Уил и момичето, в което тайно е влюбен. Всички по различен начин достигат до откритието, че Уил е на място, от което трудно ще бъде измъкнат, защото то не е точно тук и сега.
В градчето стават все по-странни неща, компасите сочат накъдето си искат, страшни хора влизат и излизат от забранената зона, а в гората, както вероятно можете да предположите, броди чудовище.
