Едва ли щях да обърна внимание на този филм, ако не бях го получила за превод от Синемакс – канала на НВО за “по-специално” кино. Което би било истинска загуба. Защото “Страница 8” е рядко съкровище – умна, напрегната и наситена с остър английски хумор шпионска драма в най-добрите класически традиции на жанра. И с чудесна команда британски кинозвезди в ролите: Бил Найи, Рейф Файнс, Майкъл Гамбън, Рейчъл Вайс.[[more]]Сюжетът се върти около Джони Уорикър (Найи), поовехтял агент на британското контраразузнаване МИ-5, който случайно се сблъсква на стълбището с поразително красивата си съседка Нанси Пиърпан (Вайс), с която живеят от години врата до врата, но никога не са се засичали. На всичкото отгоре Нанси се оказва и интелектуалка – главен редактор в издателство. Всичко е прекалено хубаво, за да е истина. Но докато старото куче Джони проучва досието на съседката, му се стоварва истинска работа – папка със секретен доклад, връчена от прекия му началник Бенедикт Барън (Гамбън), който проявява крайната несъобразителност да получи инфаркт и да умре няколко дни по-късно. Онова, което разкрива страница 8 от доклада, може да се окаже драматично за Обединеното кралство и за отношенията му с най-близките съюзници.
Макар и заснет като телевизионна продукция със скромен бюджет, “Страница 8” изпъква със стил и талант, които извират отвсякъде – в сценария и режисурата на Дейвид Хеър, в приглушения, мрачен мизансцен, в небрежния джазов саундтрак и особено в актьорската игра. Бил Найи, когото сме свикнали да асоциираме с пародийни образи на пенсионирани рок звезди (“Стари муцуни”, “Наистина любов”), е също така добър в сериозни роли като тази, а природният му хаплив хумор оцветява с присъствието си дори най-драматичните сцени между него и дъщеря му Джулиан (Фелисити Джоунс), обременена художничка концептуалистка, с която са се отчуждили отдавна, но почти са на път отново да открият колко е хубаво да са баща и дете. Рейчъл Вайс, освен красива, е и убедителна с пламенната си, умна игра.[[quote:0]]Винаги е удоволствие да наблюдаваш Рейф Файнс, дори и във второстепенната роля на корумпиран британски премиер, склонен да продаде страната си на лошите (в случая) американци. Ярки и забавни са и австралийката Джуди Дейвис като подкупната, тиранична шефка на Джони, и особено Юън Бремнър като отегчен (и обратен) бивш агент, сега продаващ сведения на медиите, който иска на старини нещо повече от къщичка в Тоскана и връзка до гроб с италианския келнер, на когото прави безутешни комплименти.
Какво ми хареса най-много във филма? Критичният поглед върху съвременния свят с неговия неуспял мултикултурен модел от позицията на традиционни, насила девалвирани, но вечни ценности – като отношенията с най-близките, като верността и лоялността към семейството и приятелите, като... патриотизма. Британците много умеят да ги отстояват тия неща, когато усетят натиск отвън. Всеки дребен детайл от филма носи политическо (в най-широк смисъл) послание.
Та дори и пушенето в кадър, което в света на пропагандните забрани отново е на път да се превърне в жест на свободомислие, недопустим за стерилните рамки на Холивуд.
