ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Strings Attached“ - три момчета, чиято музика преодолява границите

На 26 октомври от 19:00 ч. в Централния военен клуб в София ще бъде представен проектът Strings Attached, в който произведения на Петър Дундаков, Пламен Джуров и Пол ван Брюхе ще прозвучат в изпълнение на камерния оркестър за класическа музика „Софийски солисти“.

Strings Attached свързва България и Холандия, Париж, Амстердам и София в едно общо музикално европейско пространство, в което за съвременните артисти няма граници за изява. Тримата композитори създават своите произведения, преплитайки културния контекст, в който се реализират, с общочовешки идеи и лични послания.

Как се роди проектът Strings Attached?

Петър Дундаков: Проектът се роди като продължение на съвместната ни работа с Пол ван Брюхе през последните години и твърдата ни вяра, че съвременната класическа музика има своята важна роля в света, в който живеем.

Пламен Джуров: Следствие на съвместна работа по камерната опера „Пандора” на Пол ван Брюхе. Той лансира идеята всеки да напише по едно произведение с неафиширана тема „кръвта”...

Пол ван Брюхе: Проектът беше създаден от мен и Петър Дундаков през пролетта на 2016 г. Дълго време преди това усещахме необходимостта от организиране на съвременен класически концерт с нова музика, която да комуникира и да бъде достъпна за широка публика. 

Това ще бъде уникален концерт и се надявам да видя там възможно най-разнородна публика, готова да стане част от едно приключение.
Има ли общо послание или общото е само в изразните средства?

Петър Дундаков: Посланието е дотолкова общо, доколкото всеки един от нас има отношение към него, но интерпретацията му е изцяло индивидуална.

Пол ван Брюхе: Да, определено има общ аспект, макар че аз не бих го нарекъл послание, а по-скоро тема. Темата е, че едни трима композитори намират вдъхновение в приятелството си, в уважението си един към друг, във възхищението си от работата на всеки от останалите. Когато разговаряхме с Петър и Пламен за колаборацията и за приятелството ни през годините, независимо от напълно различните ни бекграунд, образование и възпитание, си дадохме сметка и за това, че никой от нас не е доволен от съвременното общество, най-вече от разделението по отношение на култура, класи, цвят на кожата... Макар и да сме различни, ние сме равни и обединени от цвета на нашата кръв. А нашето изкуство има възможност да споделя и разпространява тази идея, това именно ни доведе до темата strings attached

Съвременната класическа музика има своята важна роля в света, в който живеем.
Пламен Джуров: Изразните средства са индивидуален избор, но идеята може да има различни аспекти. Мисля, че ще преобладава скритата тъга и може би малко меланхолия.

Какво свързва трима артисти от различни краища на Европа и как изкуството днес преодолява границите?

Пламен Джуров: Интересът и отношението към съвремието, изразено в звукови конструкции.

Петър Дундаков: Именно вярата им, че изкуството и съвременната музика имат сила и могат не само да забавляват, но и да изразяват истина, не по-малко важна от политическата. Живеем във време, в което изкуството все по-малко зависи от локалния контекст и все повече има възможността да проговаря на по-големи групи хора, независимо от географската им и етническа дистанция.

Пол ван Брюхе: Свързва ни любовта към музиката. Изкуството преминава през границите поради общия начин, по който докосва нас, хората: изкуството, освен всичко друго, е огледало, в което можем да се разпознаем, в което също така можем и да се видим по различен начин.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...