На 26 октомври от 19:00 ч. в Централния военен клуб в София ще бъде представен проектът „Strings Attached“, в който произведения на Петър Дундаков, Пламен Джуров и Пол ван Брюхе ще прозвучат в изпълнение на камерния оркестър за класическа музика „Софийски солисти“.
„Strings Attached“ свързва България и Холандия, Париж, Амстердам и София в едно общо музикално европейско пространство, в което за съвременните артисти няма граници за изява. Тримата композитори създават своите произведения, преплитайки културния контекст, в който се реализират, с общочовешки идеи и лични послания.
Как се роди проектът „Strings Attached“?
Петър Дундаков: Проектът се роди като продължение на съвместната ни работа с Пол ван Брюхе през последните години и твърдата ни вяра, че съвременната класическа музика има своята важна роля в света, в който живеем.
Пламен Джуров: Следствие на съвместна работа по камерната опера „Пандора” на Пол ван Брюхе. Той лансира идеята всеки да напише по едно произведение с неафиширана тема „кръвта”...
Пол ван Брюхе: Проектът беше създаден от мен и Петър Дундаков през пролетта на 2016 г. Дълго време преди това усещахме необходимостта от организиране на съвременен класически концерт с нова музика, която да комуникира и да бъде достъпна за широка публика. [[quote:0]]Има ли общо послание или общото е само в изразните средства?
Петър Дундаков: Посланието е дотолкова общо, доколкото всеки един от нас има отношение към него, но интерпретацията му е изцяло индивидуална.
Пол ван Брюхе: Да, определено има общ аспект, макар че аз не бих го нарекъл послание, а по-скоро тема. Темата е, че едни трима композитори намират вдъхновение в приятелството си, в уважението си един към друг, във възхищението си от работата на всеки от останалите. Когато разговаряхме с Петър и Пламен за колаборацията и за приятелството ни през годините, независимо от напълно различните ни бекграунд, образование и възпитание, си дадохме сметка и за това, че никой от нас не е доволен от съвременното общество, най-вече от разделението по отношение на култура, класи, цвят на кожата... Макар и да сме различни, ние сме равни и обединени от цвета на нашата кръв. А нашето изкуство има възможност да споделя и разпространява тази идея, това именно ни доведе до темата strings attached. [[quote:1]]Пламен Джуров: Изразните средства са индивидуален избор, но идеята може да има различни аспекти. Мисля, че ще преобладава скритата тъга и може би малко меланхолия.
Какво свързва трима артисти от различни краища на Европа и как изкуството днес преодолява границите?
Пламен Джуров: Интересът и отношението към съвремието, изразено в звукови конструкции.
Петър Дундаков: Именно вярата им, че изкуството и съвременната музика имат сила и могат не само да забавляват, но и да изразяват истина, не по-малко важна от политическата. Живеем във време, в което изкуството все по-малко зависи от локалния контекст и все повече има възможността да проговаря на по-големи групи хора, независимо от географската им и етническа дистанция.
Пол ван Брюхе: Свързва ни любовта към музиката. Изкуството преминава през границите поради общия начин, по който докосва нас, хората: изкуството, освен всичко друго, е огледало, в което можем да се разпознаем, в което също така можем и да се видим по различен начин.
Какво очаквате от концерта във Военния клуб на 26 октомври? Каква публика очаквате да срещнете?
Петър Дундаков: Свободни и мислещи хора.
Пламен Джуров: Надявам се да присъстват хора с подобни на нашите интереси. Инструменталната музика не е така конкретна както другите видове изкуства. Няма видим образ, няма текст, няма и игра. Но все пак внушава настроения, чувствителност – към всеки детайл от живота, но със своите средства.
Пол ван Брюхе: Това ще бъде уникален концерт и се надявам да видя там възможно най-разнородна публика, готова да стане част от едно приключение. [[quote:2]]Имате намерение да представите своя проект и на други европейски сцени. Какви конкретни планове имате вече?
Петър Дундаков: Да. Бихме се радвали, ако проектът има възможността да бъде представен в повече градове в Европа, доколкото е европейска колаборация и е свързан и с проблемите на европейския човек в наши дни. Специални благодарности към посолството на Кралство Нидерландия за финансовата подкрепа на „Strings Attached“.
Пламен Джуров: Ще му мислим след 26 октомври...
Пол ван Брюхе: Със сигурност. Но сега трябва да направим първата стъпка, а именно този концерт да бъде успешен.
Трудно ли се създава авторска музика във време на тотално рециклиране на теми, средства, моди?
Пламен Джуров: Не е трудно. Трудното е да създадеш добра музика...
Петър Дундаков: Мисля, че създавнето на истинска музика винаги е еднакво трудно, незвисимо в какво време живееш, доколкото това представлява духовно усилие да изразиш нещо индивидуално, но да успееш да го направиш така, че да е разбираемо за света около теб. Поне това е моето разбиране. [[more]]Пол ван Брюхе: Не, не е трудно. Това, което е трудно, е да открием нашата публика и да я накараме да осъзнае факта, че новата класическа музика може да бъде забавна; че тази нова музика е там, за да й се наслаждават хората.
Какво ви вдъхновява най-силно?
Петър Дундаков: Свободата. Любовта. Приятелството.
Пламен Джуров: Да се пребориш със себе си, с клишетата, които те заобикалят и които носиш дори и в себе си...
Пол ван Брюхе: Животът.
