"Суфражетка" с участието на големите Кери Мълиган, Хелена Бонъм Картър и Мерил Стрийп е историческа драма върху реални събития и личности отпреди сто години, представяща ескалирането на борбата на британските жени за право на глас.
Този филм, независимо от това че не заслужава "Оскар", ме развълнува не по-малко от най-силните сюжети в последната година и смятам, че е филм с много важно послание към всички нас днес.
Нищо или почти нищо не знаем за суфражетното движение, което, погледнато от днешния ден, разчитам като един напълно умишлен ход на комунистическата власт, която направи всичко по силите си датата 9 септември 1944 г. да се възприема като деня на Големия взрив по всякакви въпроси, но това особено много личи именно в темата за правата на жените и идеологическия фон, на който ни беше представяна. За тези от нас, отгледани в комунизъм, в часовете по история темата беше разглеждана в контекста на социалистическия интернационал и Клара Цеткин, и само за няколко десетилетия селективно и частично информиране, историята беше напълно подменена. Днес пък клишето за колхозничката преля в това за феминистката-лесбийка и темата за правата на жените отново е изместена, а всъщност е доста актуална.
Филми като "Суфражетка" поставят донякъде нещата по местата им или поне провокират към допълнителни търсения, информиране и осмисляне на това какво всъщност означава днес, някакви си сто години по-късно, да бъдем свободни жени и каква висока човешка цена е платена за това!
Историята е разказана чрез Мауд (Кери Мълиган), работеща жена и майка, чийто живот е завинаги променен, когато се присъединява към британските суфражетки – политическо женско движение, което се бори за най-важното право, a именно правото на глас. В свят, в който жената е била напълно безправна и се смятало, че мъжът (съпруг, баща, брат) най-добре представя нейните интереси, надигането на жените ескалира бавно, успоредно с робската им угнетеност. [[more]] Жената в началото на индустриалната ера вече е и трудова сила, а поради безправния си статут е идеална за нечовешка експлоатация – десетчасовият работен ден (седем дни в седмицата) е бил луксозен мираж, заплащането било символично, а идеята за каквито и да е трудови и лични права оставала далеч в бъдещето. Мауд се присъединява към суфражетките плахо, но по стечение на обстоятелствата тутакси е арестувана, което повлича серия от драматични събития. Мауд се озъбва на живота, а ние си даваме сметка колко много се е променил светът за сто години.
Нищо не ни е дадено даром и всичко, което днес имаме като жени със свободна воля, дължим на тези жени с дългите поли, шапките и устрема да извоюват с борба и лична саможертва една по-добра женска съдба.
Да не го забравяме!
