ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Свободният избор. Първите жени художнички 1878–1912“ – изложба за момичета

„Свободният избор. Първите жени художнички 1878–1912“ – изложба за момичета

Анна Хен-Йосифова (1872–1931), "Рози в кошница", 20-те години на ХХ в., маслени бои върху платно, СГХГ

Красиво, романтично и малко тъжно – такова е настроението на тази изложба, която може да се види в галерия „Васка Емануилова“ до 5 септември. И ми се струва, че трябва да се види задължително, и то не само от изкушените от изкуството или историята, а от всяко българско момиче. В немногобройните, но до една красиви картини, графики, скулптури и дори театрални костюми, са корените на една родна естетика и женска история, напълно непознати за нас. Неслучайно почти всички художнички имат само година на раждането си, но не и на смъртта – съдбите им са неизвестни, имената им са останали забравени до днес.

В малка зала вдясно от входа на галерията е изложена първата българска рисунка, подписана от жена – портрет на младо момиче, нарисуван от Олга Круша точно преди 133 години. Не са запазени никакви други произведения на дъщерята на Захари Круша, затова пък върху стените на заличката е описана драматичната история на нейния живот. Струва си да се прочете.Едва ли някой от посетителите в галерията може да изброи поне няколко български художнички от периода преди Балканската война. Аз самата, за свой срам, се сетих само за Елисавета Консулова-Вазова. Всъщност се оказва, че още петото име, записано в матрикуларните книги на Националната художествена академия, е женско – на Ариадна Драгоманова. До 1912 година около 160 български художнички завършват Висшето художествено училище и произведенията на много от тях могат да бъдат видени в галерията – Панзи Браун-Хаджимишева, Виктория Георгова, Мария Доспевска, Юлия Белковска, Мария Хаджиниколи-Хараламбиева, Дона Илиева, Евлампия Златарева, Невена Баджакова, Дона Кръстникова, Райна Евтимова, Иванка Ксенофонова и много други.

Цветя и портрети – основно това са темите в картините на първите български художнички. Без ярки цветове, меланхолични и много красиви, истинско удоволствие е да се видят събрани на едно място.

И макар че изложбата е малка и едва ли тези са най-големите шедьоври на живописта у нас, това определено е една напълно момичешка изложба, където витае творческият дух и смелост на нашите прабаби.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...