Във вялата, ленива, слънчева, ала студена неделя реших да гледам два филма от So Independent един след друг. От American Honey очаквах доста, още повече че харесвам много Андреа Арнолд, но леко, та и отгоре, ме разочарова. Два часа и половина за история, която трябва да се разкаже с поне три-четвърти час по-кратко, велоколепни актьори, интересна фабула, но... Виж, Swiss Army Man (преводът "Швейцарско войниче" е плосък, директен и не улавя нюансите) на дебютантите Дан Куон и Даниъл Шейнърт ме изненада приятно и силно ме впечатли. Наградата за режисура на "Сънданс" (драма) и оценката 7.2 в IMDb са напълно заслужени, дори недостатъчни. [[quote:0]] Ханк (Пол Дейно, както винаги перфектен) е корабокрушенец (дали?) на жарък пясъчен остров. Жаден, гладен, изгорял, отчаян, решава да се беси. Въжето се къса, а на брега се появява труп, спретнат, изтупан, костюмиран, който той впоследствие кръщава Мани (Даниъл Радклиф дори открадва филма). Безжизненото тяло не спира да пърди(!), а, използвайки отделяните газове като тяга, героят стига до континента!!!
В началото, докато неадекватната публика хихикаше, шумолеше с целофанчета и се тъпчеше, се въртях в стола отегчен. Натурализмът, скандалът и едноплановостта ми идваха в повече. После бавно, неусетно и неохотно бях засмукан в случващото се на екрана, защото Мани внезапно "оживява" (дали само в болното и изтормозено съзнание на Ханк?) и по много изобретателни начини помага на другаря си да оцелее (няма да ги разкривам). [[more]] Това обаче, което издига случващото се до изкуство, е начинът, по който живият си общува с мъртвия и му разказва, а после изиграва миналото си. Виждаме скуката, сивотата, изолацията, алиенацията, затъпяващата рутина, ежедневното нещастие, безнадеждността, самотата в тълпата; неспособността да признае пред едно момиче от автобуса (чаровната пълничка брюнетка Сара, изиграна от задължителната Мери Елизабет Уинстед), че е влюбен в нея; отчуждението от собствения му баща (Ричард Грос), властен, съдещ и доминантен, неразбиращ мъката от преждевременната смърт на майката. Всичко е преднамерено олекотено с шегички за секс, онанизъм, безсмислен успех, "луузинг", но това не го прави по-малко дълбоко и вълнуващо.
Тъкмо си мислим, че маскарадът е нещо като психотерапия и Ханк ще се върне в цивилизацията пречистен, с оздравяла психика, ясно съзнание и нова енергия, с воля за живот и покълнало самочувствие, и ни облива студен душ (клишета и предвидими лесни решения в тази история няма). Но е достатъчно всъщност да престанеш да бягаш (включително и вътре в себе си), да се изправиш срещу страховете, депресиите, кошмарите и комплексите си и да ги срещнеш челно и смело. Пък каквото стане...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
