ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Съдията / The Judge ( 2014)

Съдията / The Judge ( 2014)

Отдавна не бях очаквала филм така, както “Съдията”.

Да събереш Робърт Дауни и Робърт Дювал като баща и син, е идея с потенциал не за два, а за всички възможни “Оскари” и награди. Това е “дрийм тийм”, това е шанс, който за нищо на света не бива да се пропуска. За съжаление, точно това се случва в “Съдията”. Дълга и бавна до полудяване семейна, съдебна мелодрама.

Идеята е много хубава. Робърт Дауни е преуспяващ адвокат в Чикаго, разбира се, а баща му е съдия в малко градче някъде в Индиана. Човек на достойнството, на закона, човек с твърда ръка, която от 42 години удря здраво с чукчето по съдийската си банка. Връзката между двамата е скъсана. Нещастно събитие обаче принуждава Робърт Дауни да се върне в градчето, където за беда се случва и друго нещастие. Баща му изглежда е убил човек на пътя и спешно се нуждае от брилянтен адвокат.

Следват два часа агония с елементи на напрежение и драматичност, в които разбираме, че някак си Робърт Дауни намира обратния път към баща си, в пълен сюжетен хаос. Дори правата линия на съдебния процес не успява да подреди тази история в приемлива и гледаема рамка. Захванати и изоставени са доста теми (всъщност всички възможни теми) – братята, семейното минало, бъдещата бивша съпруга, дъщеричката, смяната на костюма с тениска, завръщането на сина, задължителното бивше гадже (разбира се, все още работи в местния бар – какво клише!), семейните филми (разбира се, на лента) и, разбира се, съдията. Единствено сценографията следва някаква смисленост в този филм.

Защо тогава да гледате “Съдията”? Поради три причини:

Робърт Дювал.

Робърт Дювал.

Робърт Дювал. 

Никога не бива да пропускаме роля на Робърт Дювал, защото и в “Мъпет Шоу” да играе, ще е брилянтен. Един гениален актьор, който не се страхува от старостта си, а я играе каквато е – грозна, обезсилваща, тъжна, вбесяваща, безпомощна, забравяща, объркана, болна... Именно Робърт Дювал спасява донякъде този филм, поради което в крайна сметка е препоръчителен за гледане.

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.