Берлинчани са удивителни хора – вместо да заличат всички следи от миналото си и да разрушат паметниците, които им напомнят за неприятни и унизителни моменти от историята, те ги съхраняват и дори успяват да ги интегрират в съвремието. Пример за това са бункерите в центъра на Берлин. Преди войната, когато Хитлер вече е наясно, че предстоят трудни за Германия години, той има амбициозната задача да изгради из цялата страна бетонни противовъздушни бункери за защита, в които да могат да се скрият един милион души. Този план се реализира само частично, като бункери са построени основно в Берлин, и някои от тях са си там и до днес.
Ясно е, че бетонна сграда със стени дебели два метра няма как да се разруши лесно. Кметството на Берлин е решило въпроса по един чудесен начин – бункерите в центъра на Берлин са превърнати в музеи. Най-големият от тях, седеметажният правителствен бункер, е музей за историята на Берлин, в него е и скандалната възстановка на бункера на Хитлер.
Пак в бункер се намира и световноизвестната колекция Boros Sammlung, закупуването на билети за която е почти невъзможно – в момента няма нито един свободен час и билет за три месеца напред. Още един бункер, през войната предназначен за комуникационен център, също е бил празен допреди десет години. Тогава колекционерът и търговец на изкуството от Хамбург Дезире Фойеле посещава бункера в търсене на пространство, където да разположи колекцията си, и намира идеалното място.
Бункерът Feuerle Collection е открит миналия ноември, като в него се влиза само в петък, събота и неделя, в строго определени часове три пъти на ден, в съвсем малки групи и с придружител. Бункерът е изцяло реконструиран и консервиран от Джон Паусън, който е направил и новия Музей на дизайна в Лондон. Тук, в бункера, почти нищо не е
Елица Павлович
Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...
;void(0);){kind=link}
