Изкуство

Тайният Берлин – бункерите на Третия райх

Целта е експозицията да се преживее чрез емоциите, а запомнянето да е не чрез снимка в телефона, а чрез усилие на паметта и сърцето.

Берлинчани са удивителни хора – вместо да заличат всички следи от миналото си и да разрушат паметниците, които им напомнят за неприятни и унизителни моменти от историята, те ги съхраняват и дори успяват да ги интегрират в съвремието. Пример за това са бункерите в центъра на Берлин. [[more]] Преди войната, когато Хитлер вече е наясно, че предстоят трудни за Германия години, той има амбициозната задача да изгради из цялата страна бетонни противовъздушни бункери за защита, в които да могат да се скрият един милион души. Този план се реализира само частично, като бункери са построени основно в Берлин, и някои от тях са си там и до днес.

Ясно е, че бетонна сграда със стени дебели два метра няма как да се разруши лесно. Кметството на Берлин е решило въпроса по един чудесен начин – бункерите в центъра на Берлин са превърнати в музеи. Най-големият от тях, седеметажният правителствен бункер, е музей за историята на Берлин, в него е и скандалната възстановка на бункера на Хитлер.

Пак в бункер се намира и световноизвестната колекция Boros Sammlung, закупуването на билети за която е почти невъзможно – в момента няма нито един свободен час и билет за три месеца напред. Още един бункер, през войната предназначен за комуникационен център, също е бил празен допреди десет години. Тогава колекционерът и търговец на изкуството от Хамбург Дезире Фойеле посещава бункера в търсене на пространство, където да разположи колекцията си, и намира идеалното място.

Бункерът Feuerle Collection е открит миналия ноември, като в него се влиза само в петък, събота и неделя, в строго определени часове три пъти на ден, в съвсем малки групи и с придружител. Бункерът е изцяло реконструиран и консервиран от Джон Паусън, който е направил и новия Музей на дизайна в Лондон. Тук, в бункера, почти нищо не е


променяно драстично. Бетонът е изчистен внимателно, сложени са стъкла и огледала, като дори е запазена наводнената подземна част, тъй като водата също е своеобразно огледало.

В бункера се влиза без връхни дрехи, без чанти и без телефони. Табелки на експонатите също няма. Целта е експозицията да се преживее чрез емоциите, а запомнянето да е не чрез снимка в телефона, а чрез усилие на паметта и сърцето. 

Преживяването е във всякакъв смисъл необикновено. Пространството е тъмно, осветени са само експонатите – азиатско изкуство. Отраженията от всички страни създават илюзия за безкрай, а тишината е пълна. Цялата обиколка е като едночасова медитация и е преживяване, по-различно от това във всеки друг музей в Берлин, а може би и по света. Поне за мен единственото подобно усещане беше в библиотеката на Честър Бийти в Дъблин, където впрочем е използвана идентична немска система за осветление, създадена само за музейни цели.

Feuerle Collection не е музей, а частно пространство и собственикът може във всеки един момент да реши да го затвори за публика, затова ако имате възможност да го посетите, не пропускайте. Наистина невероятно преживяване.