Добрият театър е абсолютна магия – той се случва пред очите ни, докосва сърцето, отпечатва се в душата и отминава във времето безвъзвратно. Всяко следващо представление е ново преживяване, различно от предишното, а когато слезе от афиша, остава само споменът за него. Понякога спомените ми от театрите са по-отчетливи от тези в реалния живот.
Изминалата година ми донесе много такива преживявания, които ми се иска да запазя дълго и да споделя с всичките си близки хора. Много трудно подбрах представленията за традиционната класация и установих, че те са прекалено много, за да ги номерирам. Благодарна съм за всички тях, със сигурност ще ги гледам отново, до едно!
Българските представления
Годината започна с един абсолютен театрален триумф – постановката на Явор Гърдев „Чамкория“ по романа на Милен Русков и със Захари Бахаров в главната роля. Много рядко в изкуството се получава такова пълно съвпадение на творчески енергии и концепции и с такъв невероятен резултат.
Тази театрална година премина под знака на Йордан Радичков и ще продължи така още малко, защото целият сезон на Сфумато се нарича „Ноев ковчег“ и е посветен на пиесите му. С достойно за радичковите думи въображение и емоции, там се играят „Луда трева“ , поставена от Маргарита Младенова, и „Ноев ковчег“ - на Иван Добчев. Но най-монументалната премиера безспорно е „Опит за летене“ (на голямата сцена на Народния театър). Представление, направено с размах и страст, които наистина възвисяват в небето цялата зала.
Също толкова впечатляващо, като текст и сценография, е представлението на Пловдивския театър „Дебелянов и ангелите“, което разказва за последните дни на поета през призмата на неговите стихове, страсти и демони, които го съпровождат и в отвъдното.
„Паякът“ е моето тазгодишно откритие. Едно дълголетно представление на Димитър Касабов и Йордан Славейков, изиграно превъзходно от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, което ни показва и припомня всички страни на любовта – дори онези, за които предпочитаме да не знаем или не искаме да помним.
Класиката
Сполучливо осъвременена постановка на «Дивата патица» предлага този сезон Народния театър - на класиката на Хенрик Ибсен винаги може да се погледне от друг ъгъл. Отново на сцена е и една от малко известните пиеси на Димитър Димов - «Виновният», в която, твърди се, авторът е включил доста автобиографични елементи. Страхотната постановка "Зимата на нашето недоволство“ в Малък градски театър „Зад канала“ от началото до края е актуална и вълнуваща. Пиесата на Едуард Олби „Три високи жени“ безспорно е един от върховете на сезона, с невероятната Мария Стефанова в главната роля.
„Калигула“ на Албер Камю намира напълно неочакван прочит в постановката на любимата ми Диана Добрева, която е успяла да разгърне този текст в преживяване далеч отвъд думите. Деян Донков има не малка заслуга - неистов и незабравим.
Провокациите
„Петел“ на Майк Бартлет, в постановката на Стойко Мурджев, е представление, което успява блестящо да изведе от скандален на пръв поглед сюжет - гей двойка, застрашена от любовта между единия от тях и жена – много истини за крехката природа на обичта и деструктивната рутина на връзките.
„Елхата у Иванови“ на Явор Гърдев по Александър Введенски е „театрално действо“, случващо се в галерия "Структура", което представя преживяване, доста различно от обичайните театрални представления. Напълно в унисон с абсурдния текст, цялото действие се случва стихийно из залата, не задължително пред публиката, с което интензивно ангажира вниманието ни. Като на съучастници, а не като на публика, което, подозирам, е целта на режисьора.
Комедиите
Все по-тъжен факт е, че смешните представления на родната сцена прогресивно затъпяват, превръщайки се в нещо като долнопробни водевили с подобни на вицове шеги. За щастие, все още има истински
комедии, които успяват да ни разсмеят с умен сюжет, добра актьорска игра и смислени шеги. "Приятно ми е, Ива“ е моноспектакъл на Ива Тодорова, едно истинско момиче от града, което се оглежда в света наоколо с чувство за хумор и усет към абсурда - тя споделя на глас наблюденията си, които са страхотно точни и остроумни. „Семеен съвет“ е историята на едно патриархално семейство, в което внезапно идва демокрацията. И както много добре знаем - да се живее демократично хич не е лесна работа. „Тектоника на чувствата“ е любовна комедия, базирана на най-старата шега на Амур – любовния триъгълник. Добрите актьори и неочакваният край правят представлението много приятно. Черна комедия по Мартин Макдона почти няма нужда от реклама - „Палачи“ в театър „София“ е наистина отлично представление, супер смешно и абсурдно.
25 години на сцена
„Секс, наркотици и рокендрол“ е вероятно феномен на родна сцена – четвърт век успешна история, със същите актьори – Ивайло Христов, Дони и Коцето-Калки. Не знам точната бройка на представленията, но тримата все още излизат на сцената с желание и се забавляват толкова много, че са просто неустоими.
Владимир Пенев на 60
Не мога да не отбележа специално това събитие за българския театър – не само защото Владимир Пенев е един от най-добрите актьори на родна сцена в момента, но и заради представлението, с което избра да отбележи юбилея си. „Бащата“ на Флориан Зелер е сърцераздирателна история, а Владимир Пенев в главната роля е монументален. Именно това представление ще се играе на голямата сцена на Народния театър на 31-ви декември - символичен край на старата година с блестяща постановка, която залага високи очаквания. Вярвам, че театърът ни ще ги оправдае през 2019.