Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Театралната 2018-та – от Чамкория до Ангелите на Дебелянов

Театралната 2018-та – от Чамкория до Ангелите на Дебелянов
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Добрият театър е абсолютна магия – той се случва пред очите ни, докосва сърцето, отпечатва се в душата и отминава във времето безвъзвратно. Всяко следващо представление е ново преживяване, различно от предишното, а когато слезе от афиша, остава само споменът за него. Понякога спомените ми от театрите са по-отчетливи от тези в реалния живот.

Изминалата година ми донесе много такива преживявания, които ми се иска да запазя дълго и да споделя с всичките си близки хора. Много трудно подбрах представленията за традиционната класация и установих, че те са прекалено много, за да ги номерирам. Благодарна съм за всички тях, със сигурност ще ги гледам отново,  до едно!

Българските представления

Годината започна с един абсолютен театрален триумф – постановката на Явор Гърдев „Чамкория“ по романа на Милен Русков и със Захари Бахаров в главната роля. Много рядко в изкуството се получава такова пълно съвпадение на творчески енергии и концепции и с такъв невероятен резултат.

Тази театрална година премина под знака на Йордан Радичков и ще продължи така още малко, защото целият сезон на Сфумато се нарича „Ноев ковчег“ и е посветен на пиесите му. С достойно за радичковите думи въображение и емоции, там се играят „Луда трева“ , поставена от Маргарита Младенова, и „Ноев ковчег“ - на Иван Добчев. Но най-монументалната премиера безспорно е „Опит за летене“  (на голямата сцена на Народния театър). Представление, направено с размах и страст, които наистина възвисяват  в небето цялата зала.

Също толкова впечатляващо, като текст и сценография, е представлението на Пловдивския театър „Дебелянов и ангелите“, което разказва за последните дни на поета през призмата на неговите стихове, страсти и демони, които го съпровождат и в отвъдното.

„Паякът“ е моето тазгодишно откритие. Едно  дълголетно представление на Димитър Касабов и Йордан Славейков, изиграно превъзходно от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, което ни показва и припомня всички страни на любовта – дори онези, за които предпочитаме да не знаем или не искаме да помним.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...