ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Театралната 2018-та – от Чамкория до Ангелите на Дебелянов

Театралната 2018-та – от Чамкория до Ангелите на Дебелянов
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Добрият театър е абсолютна магия – той се случва пред очите ни, докосва сърцето, отпечатва се в душата и отминава във времето безвъзвратно. Всяко следващо представление е ново преживяване, различно от предишното, а когато слезе от афиша, остава само споменът за него. Понякога спомените ми от театрите са по-отчетливи от тези в реалния живот.

Изминалата година ми донесе много такива преживявания, които ми се иска да запазя дълго и да споделя с всичките си близки хора. Много трудно подбрах представленията за традиционната класация и установих, че те са прекалено много, за да ги номерирам. Благодарна съм за всички тях, със сигурност ще ги гледам отново,  до едно!

Българските представления

Годината започна с един абсолютен театрален триумф – постановката на Явор Гърдев „Чамкория“ по романа на Милен Русков и със Захари Бахаров в главната роля. Много рядко в изкуството се получава такова пълно съвпадение на творчески енергии и концепции и с такъв невероятен резултат.

Тази театрална година премина под знака на Йордан Радичков и ще продължи така още малко, защото целият сезон на Сфумато се нарича „Ноев ковчег“ и е посветен на пиесите му. С достойно за радичковите думи въображение и емоции, там се играят „Луда трева“ , поставена от Маргарита Младенова, и „Ноев ковчег“ - на Иван Добчев. Но най-монументалната премиера безспорно е „Опит за летене“  (на голямата сцена на Народния театър). Представление, направено с размах и страст, които наистина възвисяват  в небето цялата зала.

Също толкова впечатляващо, като текст и сценография, е представлението на Пловдивския театър „Дебелянов и ангелите“, което разказва за последните дни на поета през призмата на неговите стихове, страсти и демони, които го съпровождат и в отвъдното.

„Паякът“ е моето тазгодишно откритие. Едно  дълголетно представление на Димитър Касабов и Йордан Славейков, изиграно превъзходно от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, което ни показва и припомня всички страни на любовта – дори онези, за които предпочитаме да не знаем или не искаме да помним.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...