Харесвам Кристофър Нолан от времето на първите му филми – The Following, шедьовъра Memento, дори римейка на Insomnia, а по-късно – не толкова, въпреки че той се превърна  в световно признат лидер и новатор. Забавеният с половин година "Тенет" (tenet означава "принцип", но не се превежда, защото е палиндром, както и латинската християнска мъдрост, от която е взет) със сигурност също ще е един от филмите на годината. Оценката в IMDb е 8, но пада , а и както обикновено (от Inseption насам) – половината не го разбрах. Знам, че Нолан е изчислил и пресметнал всичко, но е хубаво да обяснява повече.

Началото е ударно – група загадъчни зли терористи се опитват да откраднат компактна кутия от операта в Киев (заснето е в Талин, а все едно гледам НДК), а вътре май има плутоний. Протагонистът (Джон Дейвид Уошингтън, синът на Дензъл Уошингтън, който винаги е искал да бъде футболист, не актьор) няма име – той е набит, мускулест, широкоплещест, но подвижен и пъргав агент афроамериканец с изваяни чисти черти. Именно той осуетява плановете им, а после се среща с началника Виктор (Мартин Донован), опитен, информиран и лаконичен бюрократ, който му дава нова задача, продължение на първата. Пак има парола, свързана със "здрач" (откъс от поема) и опознаване между конспиратори с думата "tenet" (всъщност "принцип").

Героят стига до Индия, там прави контакт с екзотичната, елегантна и властна Прия (Димпъл Кападия), която го инструктира. Негов партньор става става младия и хубав Нийл (Робърт Патинсън, пак). 

Най-общо (повече няма как да разберете)  – в бъдещето се води война, а оттам са намерили начин да се връщат във времето и искат да унищожат настоящето, извор на конфликта (замърсяване, климат, зелени идеи, ядрено въоръжаване, постистина – всичко е омешано). Хора се движат на обратно, куршуми излизат от мишените и поразяват по-жестоко... Агент на слепите и безпощадни сили на предстоящото утре е украинско-руския олигарх Андрей Сатор (Кенет Брана с роля за "Оскар"), озлобен и безсъвестен мъж над 50-те със студени стъклени очи и презрителна гримаса.

Всъщност в битката с него Протагонистът ще се опита да спаси света не толкова от привързаност към идеали и принципи, а както е винаги в доброто изкуство – от любов към отчуждената си и тероризирана съпруга на Сатор - Кат (Елизабет Дебики), умна и образована красавица с перфектно лице, небрежно прибрана руса коса и безкрайни крака. Военната подкрепа осигурява мълчаливият, компетентен и безупречен боец със симпатично лице Айвс (Арън Тейлър-Джоунс), а миговете смях – скованият сър Майкъл Кросби (Майкъл Кейн, велик), със застинали аристократични черти и благородна осанка.

"Снобизмът не е монопол на англичаните", подхвърля Протагонистът. "Не, но имаме винаги контролен интерес", отвръща достолепния и сух британец.

Кой дърпа конците чрез "времеви клещи", ни се изяснява чак накрая (донякъде), но бъдещето винаги ще е с (поне) едни гърди пред нас. Сложните обяснения за механизмите на света са безсмислени. Всичко опира не до разсъдъка, а до емоциите на героя.

5 разтърсващи филма на Кристофър Нолан