„А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.“ И любовта наистина е най-голяма и това е не само най-тиражирания в медиите цитат от инсталацията на Теодор Ушев в СГХГ, част от Първото послание на свети апостол Павел до коринтяните (13:12-13), но и особеното, чисто физическо усещане на зрителя – сред всичко показано и написано в залата, за любовта пише най-много и с най-големи букви.
Инсталацията на Теодор Ушев „Като в тъмно огледало“ изцяло зависи от усилието и въображението на зрителя. В полутъмната зала, облицована частично с термични огледала от фолио, са нарисувани и написани много неща, съставляващи протеста на твореца срещу „личното, политическо и религиозно лицемерие и фалш“. Някои от тези текстове и рисунки са малки, забавни и очарователни, други са големи и стряскащи, но никое не е очевидно за зрителя, всяко трябва да бъде открито чрез осветяване със специални фенери за ултравиолетова светлина. Изображенията върху фолиото не са неподвижни, а в непрекъснато движение и така всеки зрител има своя, уникална перспектива и вижда различно от другия до него.
В средата на залата е оформена така наречената „изповедалня“, в която чрез специална каска зрителят попада в друга реалност. Усещането е странно, нещо като пътуване в космоса, но един особен теоушевски космос или по-точно вариация на огледалния свят, в който обитават странни същества и щом човек ги погледне по-настойчиво, те започват да се приближават. Съществата са навсякъде и най-некомфортно е когато зрителят погледне в краката си и установи, че под него зее бездна.
Специални надписи на входа призовават посетителите да снимат и споделят възможно най-много от инсталацията. Предполагам, че всяка снимка е различна, както са различни и усещанията на автора й. Така зрителите стават пълноправни участници в огледалния свят, което вероятно е и крайната цел на преживяването. Надявам се, че за всички любовта остава трайно отпечатана в сърцето. С големи букви.
