Изкуство

Теодора Димова с френска литературна награда за нов женски глас

Романът "Поразените" на българската писателка спечели френската литературна награда "Фрагонар".

Теодора Димова с френска литературна награда за нов женски глас

Снимка: Миро Златев/БулФото

Романът "Поразените" на българската писателка, с афинитет и към драматургията и есеистиката, Теодора Димова спечели френската литературна награда "Фрагонар". "Поразените" (Les Dévastés) излезе във Франция в началото на годината.

"Когато аз започнах да пиша романа "Поразените", през 2016 г., писах в продължение на почти четири години. Мислех, че това е роман за паметта, за първите месеци на терор след установяването на тоталитарния режим в България. Никога не съм предполагала, че този роман може да придобие  смразяваща, печална, плашеща актуалност. Не съм си представяла, че сцените, които описвам след 1944 г. могат да се повтарят буквално, в същия мащаб, 77 години по-късно, на 300 км от нас. Тази повторяемост на историята, на историческата съдба и на литературата понякога е толкова мистична и стряскаща. Като че ли "Поразените" се оказа един роман не за паметта, а един роман - предчувствие за онова, което ни предстои.", каза Теодора Димова в интервю за БТА.

Отзивите във Франция за литературния й труд са повече от добри. Френското сп. "Ебдоскоп" написа, че Теодора Димова пише с перо, потопено в човешката душа и обобщи: "Разказ за смъртта, "Поразените" е също чудесна книга за любовта, дълбока, от гранит, насред болката и смъртта. Ода за любовта и солидарността."

"Покъртително е, ужасно и вълнуващо. Куражът за всички тези хора срещу това толкова жестоко и огромно изпитание. То заслужва да бъде запомнено. Именно тази необходимост от памет кара Теодора Димова да напише романа, за да не бъде забравен този срамен период. Комунистическият режим изтрива миналото, контролира речта и писаното", пише в друг отзив, представящ френското издание на книгата.

"Да пише, за Теодора Димова е истинска отговорност, за да унищожи "манипулираната памет" и да поеме отговорността на цяло едно поколение, което трябва да "предаде паметта за истината на хората, които ще живеят след нас. За да не живеят в унизителния свят на лъжата", пише за нея Габриел Наполи в "Ан атандант Надо". 

Новоучредената награда има амбиция "да отличава нов женски глас от другаде, да избира роман, който ни пренася отвъд нашите граници, който ни запознава с нови култури и различна действителност", се посочва на сайта на наградата "Фрагонар". Целта й е и да направи по-видима чуждестранната литература, създадена от жени, като подкрепя нефранкофонски автори, както и техните преводачи.

Що се отнася до Теодора Димова, тя споделя, че след 24 февруари (началото на войната в Украйна) почти не може да работи и се опитва да осмисли това, което се случва.

"Тоталитаризмът привидно изчезна, но се прикри много дълбоко в нас, в душите ни."

"Остана в реакциите ни, в отношението ни към света, в отношението към другия, в омразата, в злобата, в завистта, в пренебрежението към хората. И това е най-дълготрайната и най-коварна последица от тоталитарния период - тоталитаризмът сменя дрескода си, сменя новговора си, но в същността си остава един и същ. И виждаме това днес с печална яснота, виждаме в Украйна", каза пред БТА писателката.

Според нея е много важно обединението на обществото ни в този момент: "Да имаме съгласие за национална цел. Както през 1989 г., както през 1997 г., когато имахме такова общо съгласие, обща цел. И затова ми се струва, че ролята на литературата и изкуството тук стават особено значими. Да говорим помежду си не с омраза, не с чувството, че сме разделени, не с чувството, че сме настръхнали един срещу друг, както често вече се случва. А напротив - че сме българи, че имаме едно и също отечество. И че вървим към една и съща цел."

"Различните мнения са белег на демокрация тогава, когато те не са внушени от нечия пропаганда."

Когато те са израз на собствен размисъл, на честен размисъл, израз на съвестта на един човек. Когато те са израз на опорните точки на една пропаганда, както виждаме, че от години тук действа руската пропаганда и намира много благодатна почва, това не е израз на лично мнение, това е израз на една хибридна война, която незабележимо и много успешно се води на нашата територия от поне десетина години насам. Целта на тази хибридна война е обществото да бъде разделяно, дестабилизирано, държавната система да бъде нестабилна от смяна на правителства, да се върви от едни избори към други. И по този начин да се подкопават устоите на самата държавност. И вероятно по нататъшната цел е да станем лесна плячка на руската агресия."

Теодора Димова неведнъж е писала и говорила по темата за войната на Кремъл в Украйна и позицията й е достойна за уважение, затова и нямаме търпение да прочетем романа "Поразените". 

 

Ще гледаме на екран "Поразените" на Теодора Димова