На този филм не може да се отиде без очаквания. Първо, заради удивителната биография на Стивън Хокинг – истинско медицинско и научно чудо, и второ, заради големия шум около самата продукция, със значителен брой награди и номинации в Европа и САЩ.
И аз имах своите очаквания и макар че филмът ми хареса много, трогна ме и ме накара да се размисля, стори ми се по-любовен и по-сантиментален от необходимото, а също и една идея по-дълъг. Последното, впрочем, така или иначе се отнася до 99% от филмите, които гледам в последно време.
"Пътуване към безкрайността: Моят живот със Стивън" е заглавието на книгата на Джейн Уайлд–Хокинг, по която е направен филмът „Теорията на всичко“. След като го гледах, ми се струва, че Джейн освен много силна жена е и болезнено честна и откровена пред себе си и читателите – кой знае, може би едното върви заедно с другото.[[more]]Стивън (Еди Редмейн) и Джейн (Фелисити Джоунс) се запознават съвсем млади в университета, където и двамата са способни студенти, съответно по физика и по литература. Той е все още напълно здрав, може би малко непохватен, както подобава на извънмерно талантливите хора. Едно от най-прекрасните неща във филма е именно това колко добре и истински е показан геният Хокинг – малко социопат, с особено чувство за хумор, уважаван искрено от приятели, преподаватели и студенти, нетактично откровен, проницателен, обаятелен на моменти, но сякаш лишен от емпатия. Човек с желязна воля и огромен ум, които през повечето време са обърнати навътре – там, където е неговата вселена и неговото време. На фона на обсебващия екрана и интереса на зрителя Стивън любовта му с Джейн е сякаш недоразказана; Еди Редмейн наистина изцяло владее емоциите на публиката.
Историята не е загадка за никого, така че по-интересни са кинопохватите, с които е разказана. Освен невероятните актьорски превъплъщения, тук се включва и прекрасната музика, костюмите, създадени от дизайнера Стивън Ноубъл, както и някои красиви кадри и ретроспекции, които казват повече, отколкото могат думите.
Щеше да е прекалено, ако не е истина, но е истина и затова е вълнуващо и лично – кино, което си заслужава.
