За първи път в живота си гледах театър на кино. Специална прожекция на пиесата на Питър Морган „Аудиенцията“ в Нощта на театрите, със съдействието на Британския съвет.
Невероятно преживяване! При това абсолютно уникално, защото няма никакъв друг начин да се съчетае удоволствието от театъра, гледан от първия ред, с качеството на звука и картината в киното.
[[quote:0]]Само три имена са достатъчни, за да подскажат за какво става въпрос – Хелън Мирън в ролята на Елизабет ІІ – за което вече има награда Оскар, Питър Морган, сценарист на пиесата и на наградения с Оскар филм „Кралицата“ и режисьора Стивън Долдри, когото помним и обичаме от „Часовете“ и „Били Елиът“. „Аудиенцията“ съчетава най-доброто от тримата – съвършеното превъплъщение на Хелън Мирън, проницателността и ерудицията на Питър Морган и чувствителността и деликатното чувство за хумор на Стивън Долдри.
[[quote:0]]Само три имена са достатъчни, за да подскажат за какво става въпрос – Хелън Мирън в ролята на Елизабет ІІ – за което вече има награда Оскар, Питър Морган, сценарист на пиесата и на наградения с Оскар филм „Кралицата“ и режисьора Стивън Долдри, когото помним и обичаме от „Часовете“ и „Били Елиът“. „Аудиенцията“ съчетава най-доброто от тримата – съвършеното превъплъщение на Хелън Мирън, проницателността и ерудицията на Питър Морган и чувствителността и деликатното чувство за хумор на Стивън Долдри.
Постановката започва с появяването на достолепния иконом на Елизабет ІІ, който ни въвежда в историята. Всеки вторник, от 60 години насам, точно в шест часа, кралицата приема на частен разговор своя министър-председател. Съдържанието на тези беседи е тайна за всички, но се приема, че двамата обсъждат политически въпроси. Впрочем, защо не и частни – в крайна сметка, общо взето толкова често се виждаме и с приятелите си. От дузината премиери, с които кралицата се е срещала, са избрани само шест, които по някакъв начин са останали в историята – с делата си или с особените си взаимоотношения с Елизабет ІІ.
[[more]]Събитията не са подредени хронологично. Напротив – всяка сцена показва кралицата на различна възраст и е почти магическо превъплъщението на Хелън Мирън, която буквално за пет секунди променя дрехите, перуката, изражението на лицето, стойката на главата и положението на ръцете си, така че изглежда абсолютно убедителна и като тридесет и като осемдесет годишна! Логиката на събитията е по-скоро емоционална. Докато пред Чърчил застава една млада и неопитна кралица, на която той си позволява да дава съвети и да поправя с пълното съзнание за нейния потенциал, с годините тя започва да се противопоставя, да разпитва и да настоява, докато се примири с безсилието си и усъвършенства умението да казва мнението си без да го натрапва, да намеква неодобрението или одобрението си язвително или наивно според ситуацията и събеседника. Невротични, простовати, недоверчиви, талантливи, напористи или лаконични, премиерите на кралството свикват да се доверяват и да разчитат на своя суверен, защото знаят – тя винаги е на тяхна страна.
[[more]]Събитията не са подредени хронологично. Напротив – всяка сцена показва кралицата на различна възраст и е почти магическо превъплъщението на Хелън Мирън, която буквално за пет секунди променя дрехите, перуката, изражението на лицето, стойката на главата и положението на ръцете си, така че изглежда абсолютно убедителна и като тридесет и като осемдесет годишна! Логиката на събитията е по-скоро емоционална. Докато пред Чърчил застава една млада и неопитна кралица, на която той си позволява да дава съвети и да поправя с пълното съзнание за нейния потенциал, с годините тя започва да се противопоставя, да разпитва и да настоява, докато се примири с безсилието си и усъвършенства умението да казва мнението си без да го натрапва, да намеква неодобрението или одобрението си язвително или наивно според ситуацията и събеседника. Невротични, простовати, недоверчиви, талантливи, напористи или лаконични, премиерите на кралството свикват да се доверяват и да разчитат на своя суверен, защото знаят – тя винаги е на тяхна страна.
Не смея да твърдя, че съм научила нещо за Елизабет ІІ или премиерите след този спектакъл, но смехът и емоциите от преживяното ми припомниха друго – че зад всяка титла на света стои човек и именно той дава смисъл на званието си, а не обратното.
