Една рокля може да промени живота ни. Който не вярва в това просто никога не е обличал истински красива рокля, ушита специално за него.

Тили (Кейт Уинслет) се завръща в родното си селце в Австралия след десет години в Париж решена да започне живота си там, от където е била изгонена, правейки това, което може и обича – да шие. Тили не е напуснала дома си безболезнено – тя е била отведена насила от майка си, а в миналото й още броди призрака на една смърт или едно убийство. Майка й Моли е местната луда, страхотният й съсед Теди (Лиам Хемсуърт) е влюбен в нея, а всички съселяни са заети само с едно – да я изгонят възможно най-бързо. Разбира се преди Тили да ушие първата рокля за смотаната дъщеря на бакалина и да я превърне в принцеса. Имената на мадам Вионе и Баленсиага не просто се споменават във филма – Тили пресъздава някои от най-знаменитите им модели за своите клиентки на екрана, но също и за себе си. Изобщо Кейт Уинслет е страхотна и е достатъчна причина филмът да се гледа с удоволствие. Отделно споменаване заслужава Джуди Дейвис като майка й Моли – трогателна и забавна едновременно и Хюго Уийвинг като местния шериф, който в свободното си време рисува модели на рокли и се облича в женски дрехи. В една знаменателна сцена в началото той осветява Тили с фенер на терасата на дома й и възкликва развълнуван: „Боже, Диор?“.

Тази история би била достатъчно интересна и шарена само като драма за едно отмъщение, илюстрирана със страхотни дрехи от 50-те години. По някаква причина, обаче, филмът повече прилича на влакче в лунапарк – прекалено много емоции, прекалено бързо променящи се и не всичките приятни. Добрите артисти компенсират в някаква степен, но това така или иначе не е един от шедьоврите на изминалата година. Жалко за чудесните костюми.