ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

The Girl with the Dragon Tatoo или Мъже, които мразят жени

The Girl with the Dragon Tatoo или Мъже, които мразят жени

Добър филм. Мрачен, затрогващ, страшен. Изследващ най-мрачните човешки страсти и най-скритите тайни. Оригиналът е шведски, по книгата на Стиг Ларшон „Мъже, които мразят жени” – първи том от трилогията му „Милениум”. В момента в Евросинема излъчват трите шведски екранизации, но понеже този киносалон  не ми е никак любим, предпочетох американския кавър, който на английски се нарича "The Girl with the Dargon Tatoo".  Преди това обаче надлежно се осведомих какво е качеството му и доколко изневерява на оригинала. Режисьорът Дейвид Финчър си знае работата и филмът достойно продължава традицията на добрите хорори като "Седем", без обаче ужасът да е самоцелно занимание. За мен най-силното в този филм беше привидното клише, че най-извратените престъпници понякога се крият зад фалшивата маска на достойни граждани на обществото. Тук обаче филмът  надскача собствената си клишираност  – той като че ли  провокира нашите чувства, опъва ги и ги разтяга, за да видим доколко сме способни на насилие ние самите. В мислите си.  

Най-силно ме развълнува сцената на изнасилването, дали защото го извърши социален работник, комуто шведската държава беше дала власт върху живота на младата непокорна Лисбет, дали защото това, заедно с нейното отмъщение, бяха най-брутални сцени във филма. Всичко друго беше оставено на въображението ни и слава Богу. Аз моето го изключих и вместо това разсъждавах върху извратеността на уж модерното и цивилизовано общество, в което живеем. Не смея да мисля, че това се отнася в по-голяма степен именно до по-либералните общества, като скандинавските например. Всички имаме скелети в гардероба и злощастна социална система, която отглежда насилие. Смелостта да ги покажем изисква уважение.


И
ОТ ГРАДА
18 авг 2022 | Общество

И "Продължаваме промяната" отиват самостоятелно на изборите

„Продължаваме промяната“ ще се яви самостоятелно на изборите на 2 октомври, съобщиха от пресцентъра на партията....

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...