Писал съм доста за Паоло Дженовезе, и то не само за възхитителния "Перфектни непознати", но и за по-малко известните, ала много хубави интелигентни комедии "За всичко е виновен Фройд" и "Билa ли си на Луната?". Затова подходих към последния му филм "The Place" с големи очаквания въпреки оценката 7.1 в IMDb, само шестте номинации за "Давид на Донатело" и нито една статуетка. Веднага бях пленен и засмукан от случващото се и не усетих 100-те минути.
В бистрото "The Place" в Рим в ъгъла седи аскетичен и кокалест Мъж (Валерио Мастрандеа) с артистична брада, непроницаемо продълговато хубаво тясно лице и дълбоки очи, в които дори светлината потъва. Пише си нещо в черен бакалски тефтер (не на лаптоп или таблет) с червена разделителна лента, а при него постояно сядат различни хора, от които той благо, равно и делнично спокойно иска да убият дете, да взривят заведение, да изнасилят, да изневерят... Срещу което обещава сбъдване на желанията им (чудодейно оздравяване на близък, откриване на Бог, любов, проглеждане!!!). Дяволът?! Едва ли, но щом има наплив от желаещи, значи системата действа.
Садистичен безсъвестен полицай (Марко Джалини) и неговият отчужден и мразещ го дълбоко син (Силвио Мучино), отчаян слепец (Алесандро Борги), загубила пътя монахиня (Алба Рорвахер), пренебрегната и влюбена съпруга (Витория Пучини), самовнушила си, че е грозна чаровна и грациозна девойка (Силвия Д'Амико), готов на всичко нещастен баща на болно дете (Виничио Маркиони), леко сенилна и наивна нерешителна старица (Джулия Лазарини), налудничав сексуално обсебен от манекенка монтьор (Роко Папалео) се изреждат пред нас и пред Мъжа, който им възлага задачи. Загадъчна, атрактивна и самотна красива келнерка - Анджела (Сабрина Ферили от "Великата красота"!) - наблюдава отстрани и от време на време дръзко провокира невъзмутимия похапващ и дискретно сръбващ демиург.
"Защо искаш такива ужасни неща?"
"Защото има хора, готови да ги извършат."
"Вярваш ли в Бог?"
"Вярвам в детайлите."
"Ти си чудовище!"
"По-скоро храня такива."
Постепенно се усъмняваме, че Мъжът всъщност (може би) е артистичен и ексцентричен провокатор и вещ манипулатор, който нарочно поставя хората пред избор (винаги има такъв) и се забавлява да вижда как пропадат. После се замисляме дали не е някакъв гениален алтруист, защото нещата при повечето участници неусетно се нареждат добре (но не при всички, далеч не при всички, има зрелищни провали), от злото (извършено или по-често не) се ражда всъщност добро. Въпреки че явно невъзможните молби няма как да се осъществят и нищо свръхестествено не се случва (почти).
А накрая се питаме трескаво дали въобще има нужда от такива игри, които любовта така или иначе прави ненужни и маловажни, защото е по-силна, а и животът и невидимата висша сила са доста по-креативни в измислянето на изпитания и в награждаването на издържалите ги.
