Има вечери, в които оставам сама – далеч от жуженето на разговорите, встрани от новините, от дневните битки и е тихо. Най-хубавото време да се срещна с онази част от мен, с която общувам най-рядко. Да се видим, да се чуем и да пообщуваме една с друга, честно и на спокойствие. А после да заспя – ширеща се на цялото легло, в хладните чаршафи с цветовете на море.
[[more]]Отварям бутилка вино, намaлявам осветлението, паля някаква ароматна пръчица и искам единствено музика, която да шепне. И да ме заведе някъде – по-далеч от ежедневното и по-близо до самата мен.
В такива моменти не ми е до “It’s raining men” най-малкото, защото не ме интересува дали и какво вали, нито пък слушам Rihanna по радиото, освен ако не е в комбинация с Coldplay.
Такива вечери са твърде лични и имат свое звучене – мелодия с много настроения, която аз често чувам така:
- Parov Stelar – Coco
Паров Стелар (Маркус Фюредер) е австрийски ди джей (създател на групата със същото име), който комбинира и експериментира с много музикални стилове, между които суинг, джаз и електро. Това, което се получава като резултат е адски вдъхновяващо и ми се иска да натискам repeat отново и отново. Coco e името на композицията, дала името на албума на групата от 2009. Наистина нежна песен.
- Pink martini – Tempo perdido
На Pink Martini обичам да танцувам сама и обикновено се усмихвам. А нали тази вечер, искам точно това? Pink Martini са американци, които си „играят” с класическа музика, латино, джаз и поп. Усещането е зареждащо. А най-хубавото е, че на 16 октомври Pink Martini ще свирят в НДК.
- Morcheeba – Gained the world
Убийствена песен, с много послания, стига да ти иска да ги чуеш. Ако ли пък не, мелодията е достатъчно приказна. Morcheeba ги умеят тия неща.
- Bebe - Siempre me quedara
Няма как да пренебрегна испанската меланхолия. Но меланхоличните неща, в малки дози, са полезни, а и приятни. Особено в късните часове на денонощието.
Бебе е истински многостранен талант – певица, текстописец и актриса. Достатъчно свободна да бъде и да изразява себе си. Точно като нас, нали?
- Submotion Orchestra - All yours
- Oi Va Voi – Refugee
Submotion Orchestra и Oi Va Voi подаднаха в полезрението ми по доста интересен начин. Случайно, в София срещнах Люк – 29 годишен англичанин от Лондон, който обикаля света сам, на колело. София му хареса. Подари ми тези две групи, които съм щастлива да споделя. Люк в момента е в Анкара и чака виза за Иран.
A иначе Submotion Orchestra са английска група, създадена 2009 г. На първо слушане малко напомнят Portishead, но това е само в началото. Дълбоки са. Ако ти се гмурка.
Oi Va Voi са от Лондон. Създадени са в началото на 90те. В голяма част от песните им има нещо етно. Заслужава си да се послушат по-дълго.
- Lisahall – Is this real?
Lisahall e в личната ми плейлиста от доста време. Понякога ги пренебрегвам за известно време, но те винаги се връщат в съзнанието ми. Групата е от Острова и носи името на певицата си Лиза Хол. Сещам само за един техен по-нашумял албум от 1998-ма, кръстен на избраната песен. От него е и другият им по-популярен сингъл Connection 17.
- Tori Amos – Flavor
Тори Еймъс преди лягане е като приказка за лека нощ – или ще те приспи или ще те разсъни за дълго. Тя е толкова многопластова и с толкова много лица, че на моменти се губя в творчеството й. Наблюдавам я как се променя с времето, като жена и като творец, и се чувствам спокойна, защото числото на годините значи единствено повече мъдрост и по-осъзната женственост. Невероятен артист! Невероятна жена!
Всички композиции са в youtube и ако изпиташ нужда от добра компания за вечерта, когато си сама, обещавам приятни емоции. Защото музиката е преди всичко усещане и емоция, особено в началото на нощта.