ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Титан" – шокиращ и скандален

"Титан" – шокиращ и скандален

 

"Титан" на Жулия Дюкурно е поредната скандална 'Златна палма" – този път по-скандална от друг път. Аз обаче (не вярвах, че ще го кажа) харесвам филма и вече разбирам подхода на 38-годишната режисьорка и го приемам, защото при нея се получава. Неслучайно наградата Midnight Madness в Торонто също отиде при "Титан", а оценката в IMDb пълзи нагоре и вече е 7.

Докато предишния й филм "Месо" (който се излъчваше дублиран по кабелните телевизии в България) беше гнусен, противен, отблъскващ, натуралистичен, провокативен и почти негледаем през 2/3 от времето, тук на този явно задължителен етап от разгръщането на историята е отделена 1/3 от сюжета. После се пренасяме в доброто старо психологическо кино (макар и със сюрреалистични, абстрактни и псевдонаучни моменти).

В началото всичко препуска и е съшито с бели конци, почти обидно за нашата интелигентност – кльощавата, с мръсна руса коса и фанатични светли очи Алексия (Агат Русел, откритие) е еротична танцьорка в автошоу, която от малка има имплантиран титанов диск в дясното слепоочие – причината е злополука на пътя по нейна вина. Тя забременява(!) след секс с бърз и шикозен автомобил (да, наистина).  После нелогично, кърваво и отвратително извършва няколко безсмислени убийства, бяга и се дегизира като отдавна изчезнало момче, след като гледа предаване за него и намира бегла прилика със себе си. Само че бащата – властен и лаконичен пожарникарски шеф – Венсан (Венсан Лендон, гигант, без него филмът нямаше да е същия, танцът му на е вълшебен!) безапелационно заявява, че Алексия е наистина неговия изгубен  син Адриен! Сред другите герои е важна единствено пищната бивша съпруга и майка (Мириам Акхедиу), която нито за миг не се заблуждава.

И така – Венсан приема Адриен (всъщност Алексия, чиято бременност бързо напредва, съпътствана от странни процеси) в дома си, обгрижва го деликатно, с обич и всеотдайност, назначава го в пожарната команда, където другите веднага стават подозрителни и скептични. Лесно е да се сбърка добрият и щедър човек с наивник, но може би бащата се е уморил от самота и страдание, затова "обичам те, независимо кой си" е най-очакваната фраза. Краят е малко по Линч (няма да ви кажа кой филм), но безусловната любов и вродената доброта могат да променят и най-злия и покварен (може би от уязвимост и слабост) човек. А всяко раждане е ново начало и нова надежда. 

 

 

 

 

 

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.