"Титан" на Жулия Дюкурно е поредната скандална 'Златна палма" – този път по-скандална от друг път. Аз обаче (не вярвах, че ще го кажа) харесвам филма и вече разбирам подхода на 38-годишната режисьорка и го приемам, защото при нея се получава. Неслучайно наградата Midnight Madness в Торонто също отиде при "Титан", а оценката в IMDb пълзи нагоре и вече е 7.
Докато предишния й филм "Месо" (който се излъчваше дублиран по кабелните телевизии в България) беше гнусен, противен, отблъскващ, натуралистичен, провокативен и почти негледаем през 2/3 от времето, тук на този явно задължителен етап от разгръщането на историята е отделена 1/3 от сюжета. После се пренасяме в доброто старо психологическо кино (макар и със сюрреалистични, абстрактни и псевдонаучни моменти).
В началото всичко препуска и е съшито с бели конци, почти обидно за нашата интелигентност – кльощавата, с мръсна руса коса и фанатични светли очи Алексия (Агат Русел, откритие) е еротична танцьорка в автошоу, която от малка има имплантиран титанов диск в дясното слепоочие – причината е злополука на пътя по нейна вина. Тя забременява(!) след секс с бърз и шикозен автомобил (да, наистина). После нелогично, кърваво и отвратително извършва няколко безсмислени убийства, бяга и се дегизира като отдавна изчезнало момче, след като гледа предаване за него и намира бегла прилика със себе си. Само че бащата – властен и лаконичен пожарникарски шеф – Венсан (Венсан Лендон, гигант, без него филмът нямаше да е същия, танцът му на е вълшебен!) безапелационно заявява, че Алексия е наистина неговия изгубен син Адриен! Сред другите герои е важна единствено пищната бивша съпруга и майка (Мириам Акхедиу), която нито за миг не се заблуждава.
И така – Венсан приема Адриен (всъщност Алексия, чиято бременност бързо напредва, съпътствана от странни процеси) в дома си, обгрижва го деликатно, с обич и всеотдайност, назначава го в пожарната команда, където другите веднага стават подозрителни и скептични. Лесно е да се сбърка добрият и щедър човек с наивник, но може би бащата се е уморил от самота и страдание, затова "обичам те, независимо кой си" е най-очакваната фраза. Краят е малко по Линч (няма да ви кажа кой филм), но безусловната любов и вродената доброта могат да променят и най-злия и покварен (може би от уязвимост и слабост) човек. А всяко раждане е ново начало и нова надежда.
