Време е да обърна внимание и на германското кино. Най-дискусионният и полемичен проект за годината, ала много качествен, е "Той се завърна" на Давид Внендт, с четири национални номинации и оценка 7.1 в IMDb. Заснет е по преведената и, хм, четена и в България книга на Тимур Вермеш.
Една априлска сутрин на 2015-та Адолф Хитлер (Оливер Мазучи, изключителен) се събужда на пусто и прашно място в Берлин (всъщност над остатъците от прословутия бункер). Да, истинският, ловък манипулатор и популист, безмилостен, праволинеен, безскрупулен, природно интелигентен, харизматичен оратор и инстинктивен политик, зъл и кръвожаден... Първо се натриса при ошашавен и стреснат, простоват и мекушав вестникар будкаджия (Ларс Рудолф); "явно турската империя ни е завладяла, знаех, че са сила"; "канцлерката прилича на плачеща върба"; "социалдемократите се водят от един парцал и една дебела лелка"; "виж, "зелените" са точни, с тях мога да се коалирам". [[quote:0]] После е намерен от случайно заснелия неговото появяване документалист в телевизията. Заедно с лековерния, наивен и слабохарактерен, но амбициозен режисьор Савацки (Фабиан Буш) обикалят страната в таратайка, за да се получи "свидетелство" (което Савацки да пробута на канала, от който вече е уволнен) за настроенията в Бундесрепубликата и отношението към Фюрера, който се чувства чудесно, бързо се учи и мачка наред.
С готовия материал Савацки отива при заместника Зензенбринк (Кристоф Мария Хербст), пренбрегнат коварен страхлив кариерист, който го напъжда. Попадат обаче на новата шефка Катя Белини (обичам Катя Риман), ледена северна красавица без личен живот, сърце, морал, съвест и с мозък, смятащ рейтингите като завършил висша математика с отличие. Тя не само харесва идеята, но изпраща Фюрера във всички предавания да коментира по избор, като той основно започва да се подвизава в шоуто на Витцинман (Михаел Кеслер), капризна и нацупена застрашена примадона.
Хитлер е възхитен от новите технологии. В една блестяща сцена милата и натурално привлекателна "сатанистка", приятелка на Савацки и секретарка (с баба еврейка) Кромайер (Франциска Вулф) го запознава с мишката, компютъра и Интернет, а той вече знае, че по телевизията дават само боклуци и кулинарни шоута. Той става сензационна звезда и суперуспешен коментатор, дрънкайки всъщност ужасяващи и плашещи, политически некоректни и преливащи от омраза и неприязън, но внимателно обмислени тиради. Коментарите му се посрещат добре (а и всички все още мислят, че е комик, играещ роля), рейтингът удря небето... Парадоксално, плановете му почти се провалят от обикновено куче, но той успява хитро да се възроди от пепелта като феникс. [[more]] За малко да ни излъжат с наивен "хепиенд", но такъв няма. А триумфалната обиколка на Хитлер на надписите (гарантирано, заснета със скрита камера) е толкова плашеща и реална ("щяха ли да ме изберат и да ме следват, ако вътре в себе си всички не мислеха като мен, аз съм част от всеки от вас"), толкова вписана в настоящия контекст (БРЕКЗИТ, имигранти, протекционизъм, национализъм, изолационизъм, полулизъм и прочее "-изми"), че студена пот ни облива, трудно преглъщаме и болезнен спазъм ни разтърсва. В такава обстановка нищо не е невъзможно, елитите са небивало мразени, без кредит на доверие и без капка респект, а хората жадуват за лесни (дори абсурдни и невъзможни) решения на трудни екзистенциални въпроси, както и за мишена и виновник за личните им неуспехи и провали...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
