ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Торта / Cake (2014)

Торта / Cake (2014)

Веднъж ме е болял кръстът. Продължи около пет дни и бях на ръба на лудостта. Болката обсебва мислите, времето и всичките ти сетива. Готов си на всичко, само да спре. За минути целият ти живот, тяло и дух е погълнат от тази точка като от черна дупка, която привлича всичко, оставяйки само самота и тъга. Отнема дори надеждата ти и ставаш лош.

Клеър (Дженифър Анистън), героинята на “Торта”, e в такова състояние на постоянна болка не от пет дни, а от година. Намираме я в момента, когато в черната дупка вече са потънали хора, отношения, бъдеще. Никой не я търси вече, дори в групата за подкрепа не я понасят, мъжът й се изнася. Физиотерапевтката й не може да се справи, не бележи никакво подобрение. Трудно намира достатъчно болкоуспокояващи, към които, разбира се, е сериозно пристрастена. Болката е смляла целия й живот, а от дъното на замъгленото й съзнание започват и халюцинации. Вижда една от жените в групата за взаимопомощ, която наскоро е сложила край на живота си, хвърляйки се от моста на магистралата.


Рекордно повишение на газа от 1 август
ОТ ГРАДА
12 авг 2022 | Общество

Рекордно повишение на газа от 1 август

Цената на газа скача с рекордните 60 %, след като Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди увеличението...

До нея е само домашната й помощница Силвана – грижовна жена, на която, ако можех, бих изкрещяла: “Измий й косата!!!”, защото нали знаете онази коса на Дженифър Анистън! Колко пъти съм ходила с нейна снимка при фризьорката – “ето така искам”! А тук е мазна, сплъстена и нямаща значение. Лицето й е изкривено и подпухнало, езикът й е груб, а очите – угасващи.Дженифър Анистън заслужаваше номинация за “Оскар” и наистина се разочаровах от Холивуд, когато не я предложи (все пак тя получи номинации от “Златен глобус” и Гилдията на американските киноактьори). Може би нямаше да спечели награда, но поне щяха да я признаят като сериозна драматична актриса, каквато с тази роля безпрекословно доказва, че е. Да излезе най-после от сянката на Рейчъл („Приятели“), ако щете и на Бранджелина...

Самата история има много трески за дялане и критиката не й го е спестила (събира едва 44% в Rotten Tomatoes, но и 92% от интереса на публиката). Заслужава си гледането, обаче, заради Дженифър Анистън и заради този момент в кариерата й, който се надявам да е преломен – тя играе ролята на тази агонизираща жена възхитително.

Докато гледах, често се питах: „Има ли по-голяма болка всъщност?“ Има, да. Има по-голяма болка. И за нея е филмът “Торта”.

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.