В този свят, в който комуникацията е висша ценност, няма много място за интровертни хора. Учим се да живеем в група, да работим в група... Ужасно важно е да имаш много приятели във фейсбук. Ужасно важно е колкото се може повече хора да “лайкват” всичко, което представяш, ужасно важно е да кажеш всичко, което искаш. Оглеждаш успеха си в оценката на хората, а мисълта за самота те ужасява.
Самотата и пътят обаче са мистична и пречистваща комбинация. Възхищавам се на хората, които се обръщат към себе си и тръгват на път. Не точно на някакви свръхчовеци – монаси, стоици, гурута, атлети... А на обикновените хора, които нямат “нужната подготовка”, които плачат от болка, които се съмняват и искат да се върнат, но имат някаква вътрешна нужда да останат със себе си и да продължат да вървят. Като Атанас Цветански – един млад мъж, който реши да извърви 700 км по билото на Балкана сам, докато стигне морето! Колко ли неща е научил за себе си, за всичко...[[more]]„Tracks“ е именно такъв филм. Създаден е, за да разкаже истинската история на една млада жена, Робин Дейвидсън, която има нужда да остане насаме и да прекоси австралийската пустиня – 2737 км. И го прави. Тя, нейните камили и любимото й куче поемат пътя през едно от най-опасните места, които мога да си представя, за да достигнат Индийския океан. На фона на прекрасната природа Робин върви и върви, среща, научава, намира, съзрява... Наоколо е фотограф от “Нешънъл Джиографик”, които срещу малко спонсорство получават правото да разкажат за пътуването на младата жена.
Миа Вашиковска е невероятна в този филм, за който се говори още преди тя да се роди, и за който са спрягани имената на Джулия Робъртс и Никол Кидман. След нейното изпълнение, обаче, не мога да си представя друга актриса в ролята на Робин Дейвидсън.
И докато чакаме “Wild” на Рийз Уидърспун, за да видим как тя ще изиграе своята интерпретация на самотния път, “Tracks” без излишен флирт с публиката остава за мен един от филмите на годината.
