ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Transparent (Сезон 1)

Напоследък мисля, че голямото кино се пренесе в телевизията. Мога да изброя поне пет заглавия на шедьоври, без да се замисля повече от стотна от секундата, и то само за последните две години. И поне петима актьори, които получиха възможност да покажат изключителния си талант – територия, окупирана иначе от дежурната шепа гении в киното.

Някои киноактьори усещат тренда – като Кевин Спейси, например, който прави история с “Къща от карти”. От “Нюзрум” през “Вътрешна сигурност” и “В обувките на Сатаната” до тазгодишните много силни заявки в лицето на “Transparent” и “Изневярата”, телевизията заковава вниманието ни както никога преди със задълбочени сюжети и велика актьорска игра.

“Transparent” е драматична комедия. Продуциран е от “Амазон” и може да се гледа пак там, пилотния епизод – безплатно. Семейството е Пфефърман. Бащата (Морт) е топъл, обичащ, сърдечен, разбиращ и подкрепящ порасналите си деца 70-годишен професор. Едрата му фигура дава усещане за сигурност, а добрите му очи – за уязвимост, и той веднага става симпатичен.Още от първите минути се разбира, че никога не е отсъствал от живота на децата си и винаги е бил наблизо и близък с всяко едно от тях. След развода организира седмични вечери с тях, на които не се случва особено много отвъд подаването на солницата и леко несвързани разговори. Всеки дърпа общуването в някаква егоистична посока и в крайна сметка много теми остават незапочнати, много мостове неизградени, но от езика на тялото на тези хора зрителят остава с усещането, че това семейство не е само сбор от личностите в него, а и един организъм. Но не от тези, прекрасно функциониращите, а от онези, в които често главата не знае какво правят ръцете.

Всеки образ има свой живот и дълбоки тайни, които няма никакво намерение да разкрива на ниво семейство, но го определят и ще бъдат разкрити. А най-голямата тайна пази Морт, който всъщност по душа е Мора и в продължение на целия си живот играе ролята на мъж. Филмът често се връща във времето и задълбочава разбирането на образа – 80-те и 90-те години, нейния жизнен път, случки и епизоди, които водят до момента на решението й да бъде най-после себе си и да започне нов живот.

Няколко думи за актьорската игра. Без съмнение Джефри Тамбор ще получи всички награди, които го очакват, и то напълно заслужено. Този актьор е в ролята на Мора не като “играещ жена”, а като изграждащ дълбок, смислен образ на човек, който цял живот е не е бил напълно себе си. Онези моменти, в които показва как освобождава от себе си мъжкия си образ и влиза в собствения си, според мен ще се изучават в класовете по актьорско майсторство. Прекрасно е, че на 70 години Джефри Тамбор не пропилява възможността да се запише сред големите и да излезе от имиджа на познато, но безименно лице от второстепенни роли.

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.