Изкуство

Transparent (Сезон 1)

Напоследък мисля, че киното се пренесе в телевизията. Мога да изброя поне пет заглавия на шедьоври, без да се замисля повече от стотна от секундата, и то само за последните две години. И поне петима актьори, които получиха възможност да покажат изключителния си талант – територия, окупирана иначе от дежурната шепа гении в киното.

Напоследък мисля, че голямото кино се пренесе в телевизията. Мога да изброя поне пет заглавия на шедьоври, без да се замисля повече от стотна от секундата, и то само за последните две години. И поне петима актьори, които получиха възможност да покажат изключителния си талант – територия, окупирана иначе от дежурната шепа гении в киното.

Някои киноактьори усещат тренда – като Кевин Спейси, например, който прави история с “Къща от карти”. От “Нюзрум” през “Вътрешна сигурност” и “В обувките на Сатаната” до тазгодишните много силни заявки в лицето на “Transparent” и “Изневярата”, телевизията заковава вниманието ни както никога преди със задълбочени сюжети и велика актьорска игра.

“Transparent” е драматична комедия. Продуциран е от “Амазон” и може да се гледа пак там, пилотния епизод – безплатно. Семейството е Пфефърман. Бащата (Морт) е топъл, обичащ, сърдечен, разбиращ и подкрепящ порасналите си деца 70-годишен професор. Едрата му фигура дава усещане за сигурност, а добрите му очи – за уязвимост, и той веднага става симпатичен.[[more]]Още от първите минути се разбира, че никога не е отсъствал от живота на децата си и винаги е бил наблизо и близък с всяко едно от тях. След развода организира седмични вечери с тях, на които не се случва особено много отвъд подаването на солницата и леко несвързани разговори. Всеки дърпа общуването в някаква егоистична посока и в крайна сметка много теми остават незапочнати, много мостове неизградени, но от езика на тялото на тези хора зрителят остава с усещането, че това семейство не е само сбор от личностите в него, а и един организъм. Но не от тези, прекрасно функциониращите, а от онези, в които често главата не знае какво правят ръцете.

Всеки образ има свой живот и дълбоки тайни, които няма никакво намерение да разкрива на ниво семейство, но го определят и ще бъдат разкрити. А най-голямата тайна пази Морт, който всъщност по душа е Мора и в продължение на целия си живот играе ролята на мъж. Филмът често се връща във времето и задълбочава разбирането на образа – 80-те и 90-те години, нейния жизнен път, случки и епизоди, които водят до момента на решението й да бъде най-после себе си и да започне нов живот.

Няколко думи за актьорската игра. Без съмнение Джефри Тамбор ще получи всички награди, които го очакват, и то напълно заслужено. Този актьор е в ролята на Мора не като “играещ жена”, а като изграждащ дълбок, смислен образ на човек, който цял живот е не е бил напълно себе си. Онези моменти, в които показва как освобождава от себе си мъжкия си образ и влиза в собствения си, според мен ще се изучават в класовете по актьорско майсторство. Прекрасно е, че на 70 години Джефри Тамбор не пропилява възможността да се запише сред големите и да излезе от имиджа на познато, но безименно лице от второстепенни роли.