Знаех предварително, че "Три билборда извън града" ще бъде филмът на годината. Наградите на публиката в Торонто (нейният носител при 90% от случаите взима и "Оскар") и Сан Себастиан го подсказваха, както и космическата оценка от 8.5 в IMDb. В добавка, сценарист и режисьор е един от най-големите съвременни драматурзи, Мартин Макдона, който започна в киното ударно с "В Брюж" и после ме разочарова със "Седемте психопата". Време му беше за нов връх. Съмнявам се, че нещо друго в киното ще измести този съвременен шедьовър от водачеството в годишната ми класация. [[more]] В Ебинг, Мисури, където времето като че ли е спряло преди появата на Движението за граждански права, Милдред (Франсис Макдорманд, сигурен втори "Оскар"), неугледна, занемарена, груба, конфликтна и тросната жена с особен чар в средата на 50-те, наема три билборда на полуизоставен път от хитрия, дързък и лукав млад агент Ред (Кейлъб Ландри-Джоунс). На тях написва "Докато дъщеря ми е умирала, е била изнасилена. Какво правите по въпроса, шериф Уилъби?!".
Въпросният служител на закона (Уди Харелсън, голям) е висок, прегърбен и гологлав диалогичен и кротък симпатяга, женен за местната красавица (Аби Корниш), има две прелестни деца, умира от рак на панкреаса и е направил всичко възможно, но улики просто няма. Той реагира спокойно на провокацията, но помощникът му Диксън (Сам Рокуел в ролята на живота си) - набит расист, грубиян и простак, мамино синче под чехъла на майка си (Санди Мартин), дебела отпусната устата и властна жена - агресивно заплашва и напада Ред и Милдред, създавайки конфликти.
Милдред живее с мълчаливия си и възпитан свенлив син Роби (Лукас Хеджис от "Манчестър край морето"), а бившият ѝ съпруг Чарли (Джон Хоукс, обичам го), младолик стегнат и строен бивш полицай с хищно лице и див нрав, който я е пребивал, сега има 19-годишно съблазнително и сексапилно девойче за приятелка...
Най-важното за развитието на действието - в което роля има и местното джудже Джеймз (Питър Динклидж, кой друг), възпитан и вежлив мустакат джентълмен, упорит ненатрапчив ухажор на Милдред - са смъртта, чакана, но внезапна, на Уилъби, писмата, които той оставя, и пристигането на новия полицейски шеф Абъркромби (Кларк Питърс, любимец от The Wire, какъв каст!) - самоуверен и рязък компетентен и умен афроамериканец (!) - а побой, пожар, като и появата на тайнствен и заплашително раздразнителен и агресивен непознат (Брендън Секстън III) само го катализират.
Нищо в този филм не е лесно и предвидимо. Първо симпатизираме на добрия и мил Уилъби, а не на лошата и зла Милдред (която има и причини да се самообвинява за трагедията с дъщеря си). После някои герои се развиват в неочаквана посока, което в живота е много рядко, но се случва (разбира се, новото ти "аз" трябва да е дремело в теб, дълбоко скрито под много гняв, страх и коплекси). Защото "с любовта идва спокойствието, а с него - мисълта". Само трябва да ѝ се оставиш, независимо от проявлението ѝ.
А мъдрият, оригинален и отворен край, който оставя повече въпроси, отколкото отговори - след няколко катарзиса - е просто прелестен. Важни са прозренията за характерите и емоциите на хората, а не задължителната сюжетна развръзка, защото така се получава често в суровата и негримирана ежедневна действителност.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
