ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Три етажа делнична самотност и тъга

Три етажа делнична самотност и тъга

Филмът "Три етажа" от кинофестивала на издателство "Колибри", селекция на филми със сюжет базиран на литературна основа, е италиански. Режисьор е Нани Морети, а книгата, която го е вдъхновила, е написаният преди шест години роман "Три етажа" на израелският автор Ешкол Нево.

Ешкол Нево е гост на фестивала "Синелибри" и може би някои от вас са присъствали на премиерата, други са слушали интервюто му по БНР. Аз отидох на прожекцията абсолютно неподготвена в една дъждовна есенна привечер и признавам, и за момент не ми мина през ум, че основата на този филм не е италианска. Сякаш се върнах в разцвета на неореализма от онези "по-кротките" филми – не толкова ярки, крещящи, фокусирани върху социални и човешки неправди и драми като тези на Фелини, Де Сика, Пазолини, а делнични, преизпълнени с тъга и желание за близост и щастие, в които обикновено играеше Нино Манфреди.

Не съм чела книгата, която се състои от три новели, и за мен разказаната във филма история е типична и преизпълнена със съчувствие.

Покрай героите и техните действия се сетих за отговора на моята майка по повод недоумението ми от строгите изисквания за поведение и дисциплина, която бащата на моя съученичка имаше към нея. "Страхува се, че ще й се случи нещо от това, което той мисли и прави с момичетата", ми каза тя. Нещо подобно ще видите и във този филм, наред с неразбирането на истинските нужди и изисквания, които има една съпруга, залагането на високи и непосилни стандарти на сина от бащата... Неща, които сякаш трябваше в този нов век да сме израснали.

Филмът е награден със "Златна палма" в Кан, но и да нямаше награда, той е много добър и пасващ на сезона  кино разказ. Колкото до романа – през 2015 г. той е обявен за най-добрият в Израел.  

 

Системен сексизъм: как режисьорките у нас остават невидими

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...