Образите на Труман Капоти и Тенеси Уилямс, двама от най-известните американски писатели на своето време, се срещат в документален филм. Повече от четиридесет години тези гиганти в литературата търсят опора един в друг, за да надмогнат грапавините на живота и да създават изкуство.
„Това е среща между хора, които са били приятели през целия си живот“ – с тези думи започва 90-минутният документален филм, режисиран от Лиса Имордино Вриланд.
С разлика във възрастта от 13 години, приятелството между двамата е необичайно: особено като се има предвид, че двамата се запознават, когато Капоти е бил едва на 16 години. Това обаче не е пречка за тях. От кадрите от интервюта, откъсите от лични писма и дневници, представени от актьори, научаваме повече за връзката между двамата писатели, чиято кариера върви паралелно.
Сред успехите им в рамките на няколко години са „Стъклената менажерия“ на Тенеси Уилямс (1944 г.) и „Други гласове, други стаи“ на Труман Капоти (1948 г.), с които добиват значителна популярност. Двамата се радват на адаптации на голям екран на своите произведения, макар резултати да не са винаги такива, каквито са си представяли в писателското си въображение.
Капоти коментира филма „Закуска в Тифани“, с участието на Одри Хепбърн: „Мерилин Монро беше първият ми избор. Холи трябваше да има нещо трогателно, недовършено. Мерилин имаше това нещо. На тази възраст тя беше изключително подходяща за ролята. Но Paramount отхвърлиха идеята ми и дадоха ролята на Одри Хепбърн – въпреки че и тя свърши страхотна работа. Книгата беше наистина доста горчива. Холи Голайтли беше истинска – твърд характер – прекалено различна от характера на Одри Хепбърн“.
Поривът да преоткриват е това, което кара и двамата да пишат. Както казва Тенеси Уилямс: „Защо пишех? Защото започнах да намирам живота за незадоволителен“. Капоти е като негово ехо, което споделя същите чувства: „Създадох себе си и свят, в който да живея“.
Във филма е показана както хомосексуалността им, така и влиянието, което този житейски избор е оказал върху тях, тъй като двамата споделят своите възгледи за любовта, секса и приятелството. Капоти си спомня как майка му е искала да го постави на тестостерон като тийнейджър заради неговата сексуалност, докато Уилямс говори за бурния любовен триъгълник с Гор Видал.
Тенеси Уилямс е известен с това, че е държал да пише абсолютно всяка сутрин. Дори в най-трудните мигове. Капоти пък започва да пише първите си разкази на 11 години и често е определян като „самотно дете“. Двамата имат значителни прилики, които бележат тяхната гениалност.
Огромен интерес предизвиква пускането по-рано тази година на документалния филм The Capote Tapes, в който близки приятели на Капоти подробно описват как е бил изоставян от т.нар. „лебеди“, стилни, красиви и богати жени – Бейб Пейли, Лий Радзивил и Глория Гинес. След издаването на непубликуваната му дотогава книга „Сбъднати молитви“, новият документален филм предоставя различна перспектива – и всичко това, по щастливо стечение на обстоятелства, е разказано с думите и изцяло в духа на Капоти.
И още 5 биографични документални филма, които трябва да гледате
