Не мисля, че е просто случайно съвпадение фактът, че филмът „Твърда земя“ на Емануеле Криалезе разглежда същите проблеми като „Хавър“ на Каурисмаки – трудния път на имигрантите в Европа и отношението към тях. По-скоро това показва, че тези въпроси и проблеми са все по-обсъждани и наболели в Европейския съюз и все по-остро застават на дневен ред. За съжаление, затънали в дребнотемието на българските новини, у нас рядко се повдигат подобни големи теми от Европа и е хубаво, че киното ни дава повод да се замислим за тях и ни показва различни гледни точки.
„Твърда земя“ разказва историята на семейство Пучило – потомствени рибари, които живеят на малък остров в южна Италия и единствената им прехрана идва от морето. За хората по тези земи законите на морето са над всичко – това е мъдростта на предците им и въплъщение на силата на природата. Морският закон е, че човек не може да бъде оставен във водата и затова рибарите качват на лодките си прииждащите от Африка бежанци и властта няма как да се справи с това. Веднъж прибрани от водата, стотиците анонимни африканци придобиват свое лице и съдба и става много трудно да бъдат оставени на произвола на съдбата. Така в дома на Пучило попада бременната Сара със своя син. Изправени между избора да я предадат на властите и да я върнат обратно в Африка, след две години път от Етиопия и това да помогнат, давайки живот на бебето й и шанс за нов живот на цялото й семейство, всеки от семейството ще реши за себе си и по свой начин ще избере да застане на страната на човещината. Защото това е избор по-стар от всяка граница на тая земя…
http://www.youtube.com/watch?v=834BqSkTy_c
