На всеки фест гледам задължително полски, чешки и (евентуално) унгарски филм. Този път чешкият се оказа словашки, въпреки националността на режисьора Ян Хържебейк (любимите "Трябва да си помагаме"/Musime si pomagame, номиниран за "Оскар", "Пупендо" и "Нагоре-надолу"/Horem padem).
"Учителка" е с две награди в Хихон, отличие за женска роля в Карлови Вари и оценка 7.5 в IMDb. Разбира се, на този прелестен филм в "Одеон" бяхме шепа хора. За пореден път се убедих, че подобни разтърсващи срещи с изкуството могат да се случат само в държави, отрекли тъпия, посредствен, зверски, насилнически и просташки комунизъм окончателно и завинаги. Държави, където съответните факти се преподават в училище, а не се заобикалят срамежливо, за да има носталгия по несвободата, повсеместното следене, концентрационните лагери, оскъдицата, умствена и потребителска, дефицита и диктатурата на най-глупавите и завистливи, тирания на войнстващото, сляпо, зло и отмъстително невежество.
Мария Драздехова (Зузана Маурери) е учителка в началото на 80-те в средно училище в Братислава. Пълна и надарена, дори актрактивна, с невинно ококорено кукленско лице, млада вдовица (съпруг военен), още първия ден тя кара учениците да се изправят и да кажат какво работят родителите им, като старателно си води бележки, гледайки студено и пресметливо. И се започва нагло и безпардонно изнудване (тя е партиен секретар и всеки страхливо си мълчи). [[quote:0]] Майките и бащите безплатно я подстригват, намират ѝ дефицитни лекарства, работят ангария на вилата й, поправят домашната техника, пенсиониран инвалид се реди всяка сутрин по час и половина, за да ѝ купи месо, а децата на отзивчивите и покорни предварително знаят на какво ще ги изпитат.
Но... има и други. Кучера (Чонгор Касай), плах и кльощав интелигент, счетоводител на летището, се проваля в опита си да накара някой пилот да занесе на сестра ѝ в Москва (!) домашни бухти и евтини лекарства. Кучерова (Зузана Конечна), мила, нежна и фина, няма с какво да помогне и дъщеря им Данка (Тамара Фишер) е публично смачкана и унижена, засипана с двойки и провъзгласена за тъпа (цитират се лъжливи коефициенти на интелигентност, които са на всичкото отгоре конфиденциални). Тя опитва самоубийство.
Дребната използвачка може да бъде и жестока, опасна и извънредно отмъстителна и зла. Това разбират и яркият антикомунист, простоват, но смел и честен бивш борец, сега обикновен бачкатор, Биндер (Мартин Хавелка), и наплашената му и скромна жена Хана (Ева Бандор), и синът им Филип (Оливер Освалд), едър, мускулест, слаб ученик, но свестен дангалак-спортист, позволил си да защити Данка, и уволненият професор по астрофизика Вацлав Лайман (Петер Бебяк), вече чистач, пречупен, затворен, лаконичен и покорен съпруг на "изменница на родината", и дребният му, умен и жив син Карол (Рихард Лабуда) - там пък учителката прилага сексуален тормоз (!), комбинирайки моркова и тоягата. [[more]] Именно Кучерови и Биндерови подписват оплакване срещу Драздехова (повтарям, Чехословакия не е България), изненадващо охотно прието от директорката и заместничката ѝ, обикновени и честни педагози, които също страдат от нахалството, наглостта и дебелащината на партийната функционерка. На една великолепно драматургично разработена родителска среща обаче опортюнизмът, страхът и примирението, снишаването и подлостта надделяват и към подписката се присъединява само Вацлав Литман (който и така е достатъчно репресиран). Триумф на злото, който се оказва неокончателен - има ли воля и кураж, дори бетонната комунистическа система може да бъде леко разклатена и нормалността и достойнството да завоюват нищожна победа.
Типично по чешки, с миналото се разделяме не с трагедия и мрачен фатализъм, а с прощаваща усмивка. Тиранията е разобличена леко и деликатно, сатирично, фарсово, с намигване и изблик на смях. И с тънко, ала стряскащо предупреждение - хамелеони като Драздехова се адаптират чудесно във всяка ситуация, и то много по-добре от обикновените хора, довчерашните ѝ жертви. И това всъщност е големият проблем.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
