ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Умирай лесно

Умирай лесно
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Пиесата „Умирай лесно“ от Мире Матишич, постановка на Киркор Азарян, се играе от няколко години, но досега все не стигах да я гледам. Винаги си намирах по-интересни или интригуващи заглавия. Тази вечер стигнах и до това представление и не съжалявам.

Историята разказва за Цонко и Маринко, двама хърватски имигранти в Германия, които работят на черно и мечтаят да видят родината и близките си отново. Схемата, която са измислили за тази цел е Цонко да се престори на умрял и да стигне да Загреб в ковчег, а Маринко да вземе паспорта му, защото няма собствен, и така да премине границата. Очаквано се оказва, че близките им в родината отдавна не ги помнят и очакват, а мнимото погребение води до още по-големи усложнения. Това е един напълно обикновен и, уви, познат до болка на всички нас сюжет. Онова, което прави представлението вълшебно са Тодор Колев и Валентин Танев в ролите на Цонко и Маринко. Едва ли в българския театър има други двама актьори, които така неповторимо да могат да пресъздадат едновременно смях и тъга, задълбоченост и лекомислие, да танцуват с пестеливи жестове и да умират със замах… изобщо да направят час и половина смислен и пълен с емоции, макар и не чак незабравим. Приятна постановка, забележителни актьори, малко смях през сълзи, какво повече трябва в една неприветлива земна вечер…

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...