Пиесата „Умирай лесно“ от Мире Матишич, постановка на Киркор Азарян, се играе от няколко години, но досега все не стигах да я гледам. Винаги си намирах по-интересни или интригуващи заглавия. Тази вечер стигнах и до това представление и не съжалявам.
Историята разказва за Цонко и Маринко, двама хърватски имигранти в Германия, които работят на черно и мечтаят да видят родината и близките си отново. Схемата, която са измислили за тази цел е Цонко да се престори на умрял и да стигне да Загреб в ковчег, а Маринко да вземе паспорта му, защото няма собствен, и така да премине границата. Очаквано се оказва, че близките им в родината отдавна не ги помнят и очакват, а мнимото погребение води до още по-големи усложнения. Това е един напълно обикновен и, уви, познат до болка на всички нас сюжет. Онова, което прави представлението вълшебно са Тодор Колев и Валентин Танев в ролите на Цонко и Маринко. Едва ли в българския театър има други двама актьори, които така неповторимо да могат да пресъздадат едновременно смях и тъга, задълбоченост и лекомислие, да танцуват с пестеливи жестове и да умират със замах… изобщо да направят час и половина смислен и пълен с емоции, макар и не чак незабравим. Приятна постановка, забележителни актьори, малко смях през сълзи, какво повече трябва в една неприветлива земна вечер…
