Успях да гледам "Ундина" на Кристиян Петцолд (много харесвам последните му три заглавия – Barbara, Phoenix, Transit) преди германската му премиера на 2 юли. Филмът има две награди от "Берлинале" – ФИПРЕСКИ и "Сребърна мечка" за най-добра актриса за Паула Беер (позната от "Лоши банки", и ниска оценка в IMDb (5.9).

Ундина (Паула Беер) е жизнена и енергична млада жена, гид в музея за историята на Берлин към общината. В началото тя заплашва досегашния си приятел – привлекателния и артистичен Йоханес (Якоб Матшенц), че ще трябва да го убие, ако я напусне (наблягам на "трябва"). Той го прави въпреки заплахата, но в кафенето Ундина се запознава при инцидент (чупят аквариума, а фигурката в него на водолаз ѝ говори преди това) с очарователния, непосредствен и общителен мъж със сурови черти и дрезгав глас  Кристоф (Франц Роговски, поредния изумителен актьор със "заешка устна"). Странно, но той се оказва... промишлен водолаз. Идилията между двамата е пълна, докато един ден не срещат на един мост Йоханес и новата му приятелка. Оттам всичко тръгва надолу.

Филмът е по-човешка, интимна и обрана версия на "Формата на водата" и нарочно (така обяснява принципа Полански) върви мудно, протяжно, тягостно, почти те приспива, преди да те удари силно и да ти изкара дъха. "Ундина" значи "нимфа, воден дух" и явно има някакви условия, за да живее сред хората...Заради единственото, което има значение – любовта, и жертвата, която тя е склонна да извърши в нейно име. Важното е, че любимият може да продължи напред и свръхестествената им среща е запълнена от носталгичен спомен, кротко примирение и великодушно разрешение за различно и отделно щастие.

5 премиери на сериали, които очакваме с нетърпение