Преди година-две възродих любовта си към анимациите. Започнах внимателно да следя филмчетата, които излизат и задължително да ги гледам заради тяхната лекота и чувство за хумор, с което на децата (и не само) се разказват много сериозни неща от живота ни.
Точно така е предадена историята в новата анимация „Университет за таласъми”. Добре познатите чудовища Майк и Съли, които жънат страхотен успех и изобретяват нов начин за събиране на енергия чрез детски смях, са пълен провал в университета. Филмчето ни връща години преди двамата приятели да създадат успешния си тандем, за да разкаже как те не могат да се понасят в университета. Те са две пълни чудовищни противоположности, които имат напълно различна представа за успех. Малкият Майк иска от малък да стане чудовище и е абсолютно убеден, че ще успее да осъществи тази мечта, след като бъде приет в най-добрия „Университет за таласъми”. Големият Съли лежи на семейни лаври и известния си баща и вярва, че няма нужда от учебници, за да изплаши някое дете. В края на първия семестър и двамата се провалят на изпита и се налага да напуснат специалността Основи на плашенето”. Но Майк е изчел всички съществуващи учебници за чудовища и знае, че е способен да докаже на всеки, че е истинско професионалист.
Атмосферата в университетския кампус по нищо не се отличава от истински филм и в анимацията ще видим всички хубави и лоши страни от един типичен американски университет. Финалът е прекрасен и изключително вдъхновяващ за всеки фен на Стийв Джобс и Бил Гейтс. Защото майсторите, събирачи на енергия няма да получат диплома от университета и ще минат през няколко сложни и нетипични за тях професии, докато стигнат до желаната им работа. Тази анимация е красива не само с цветовете си, тя е вдъхновяваща с заряда, който носи. И с убеждението, че успехът идва, когато работиш в екип (независимо колко слаб е той), бориш се с трудностите (дори привидно да си извън играта), учиш по побъркване (дори когато знаеш учебниците наизуст) и искрено вярваш, че ще се успееш.
