“Урок” (2014)

"Урок" е по кината от 15 май

Съвсем скоро излязох от тази прожекция – на филма "Урок", вече спечелил награди на кинофестивалите в Сан Себастиан, Люксембург, Гьотеборг, Варшава, Киев, Солун... И оттогава не мога да се оттласна от него. По-точно, не искам. Към този филм не бих могла да прикача никакво определение от сорта на "чудесен", "възхитителен", "уникален" и т. н. Подобни квалификации биха го обидили, смачкали и обезсмислили. Така е докарана лентата, че “Урок” сам бяга от всякакви приповдигнати емоции по негов адрес.

Лично за мен това е последният мой филм, защото имам и други. Мой, защото ме закова и разтърси. Персонажите не проиграват никакви градивни добродетели и не преследват високи цели. Те са съвсем обикновени. И живеят... на ръба. Актьорите, изключително сполучливо подбрани, толкова автентично защитават тази своя обикновеност, щото зрителят почти веднага припознава житейския аналог на образите. Част от героите по неизбежност присъстват в ежедневието ни.[[more]]Това е като фон. За мен големият въпрос на филма е какво става в душата на човек, чиято съдба в даден период от време е подредила житейските обстоятелства в порядък на толкова жестока неизбежност, че всяка следваща крачка под формата на фатално завихряне да го тласка към тясната страна на фунията, за да го затъкне в самото й гърло, откъдето измъкване няма. Няма ни светлинка, ни въздух... Именно това преминаване през решаването на животоспасяващите казуси в смачкващото достойнството ежедневие на провинциалната учителка е изиграно блестящо от великолепната актриса Маргита Гошева като Надето, главната героиня във филма! Ако реша да изгледам “Урок” още веднъж, то ще е, за да запомня походката на Надето. След всяка гадост, която се изсипва на пътя й, през избора на решение, следва кадър на вървеж. Този вървеж – на кратки разстояния – обикновено и неслучайно става в двора на училището, ритмично, категорично, с твърда и широка крачка, в права линия. Него искам да видя отново. Стъпките, с които тя изминава в посока напред късите отсечки, казват много повече от всички неизречени думи.

Филм без музика. Филм не многословен, но многопластов, който ме разстреля с въпросите си. В намирането на отговорите им не съм сигурна. Вероятно ще ги търся с още нови въпроси.

Без да имам и грам претенция относно компетентността си на киноман, считам "Урок" за явление в българското ни кино. И споделям с радост тази своя скромна констатация.