В Тоскана… или където и да е

Определено името „В Тоскана“ е едно от най-хубавите неща в спектакъла на Народния театър, дори без голямо преувеличение мога да кажа – най-хубавото. Заглавието беше едната причина да избера да гледам тази постановка, другата беше авторът Серджи Бебел, за когото четох интересни неща и на трето място признавам, че в последните години свикнах да се доверявам на родния театър, не помня от кога не съм се разочаровала от постановка или актьори, обикновено поне едното е на такова ниво, че компенсира или спасява другото. Така че този път просто рискувах, избрах си случайно постановката и сгреших – във всяко едно отношение! Добре, сценографията е интересна, костюмите запомнящи се – решени изцяло в синьо, а поддържащите актьори се справят не зле на места. И толкова. Всичко друго – текстът, постановката и актьорите са разочароващи до степен, че се изкушавах да си тръгна по средата. Банални диалози, неубедително пресъздадена криза на средната възраст, абсурдно раздвоение на личността и фалш във всяка сцена. Ако не друго, то се убедих, че дори и прекрасно място като Тоскана може да бъде просто банален символ и дразнещо повторение в сюжет като този. Тази постановка пробуди у мен единствено желанието да избягам – в Тоскана или където и да е. Не си я причинявайте!