За онези, които помнят и вярват, че на този свят има само две неща – любов и любов, Явор Гърдев възражда един свой стар прекрасен спектакъл – "Валентинов ден" по Иван Вирипаев. Сентенцията за любовта е мотото на това представление, за което Никола Тороманов има абсолютно заслужена награда "Аскеер" за сценография през 2008 г., а самият спектакъл е с номинации в още три важни категории – за постановка, за режисура и за главна женска роля на Жорета Николова.
Валя има рожден ден и става на 60. Животът е минал като миг, а любовта е била едно дълго страдание – любимият й мъж е бил женен за друга и е умрял отдавна. Валя се опитва да се върне към отминалите бляскави дни, назад чак до детството, и излиза на сцената в гащеризон на точки и червен балон в ръка. Зад гърба й, сякаш от нейния дъх, се издигат декорите. След малко ще дойде съседката Катя, както всяка година, и двете ще се напият, ще плачат и ще се карат. Валя и Катя – двете жени на един и същи мъж. Любовта им към него, спомените им за него са много по-големи от самия Валентин (Валентин Ганев). Неслучайно той непрекъснато цитира и преразказва думите на двете си жени – той е нещо като вместилище на тяхната любов.
Първата любов е тази на Валя и Валя – момчето и момичето. Двамата са родени един за друг и какво би могло да попречи на тази любов? Само едно нещо – друга любов. Така в комуналката в две съседни стаи заживяват Валя и Катя и Валя, тримата в един равностранен триъгълник, който дори смъртта няма да наруши. [[more]] Жорета Николова като Валя е много добра, но Светлана Янчева в ролята на Катя е абсолютно потресаваща. А двете заедно са монументални. Излишно е да се добавя, че Валентин Ганев е достоен партньор и на двете. Трябва да отбележа, че в руските постановки различните възрасти на тримата герои се изпълняват от различни актьори и в представлението участват двадесет и един артисти! Нашите трима са толкова добри, че са предостатъчни. Страхотно подбрана музика, перфектно маркираща епохите, през които представлението минава.
Ако някой ден има машина на времето, със сигурност едното нещо, което бих си пожелала, е да се върна и да гледам някои от любимите си театрални постановки в миналото. "Валентинов ден" е нещо като такова връщане във времето. Магическо.
