Изкуство

”Валкюра” на Вагнер и Пет Шоп Бойс

Впечатляващо е, че Софийската опера отбелязва 200 годишнината от рождението на Вагнер с поставянето на четирите опери от цикъла ”Пръстенът на Нибелунгите” –във всяко отношение амбициозно и доста мащабно начинание. В медиите беше широко отразено, че само Ла Скала си позволява да прави същото и, както се твърди, нашите постановки са напълно равностойни. Обичам опера и смятам, че нашата е наистина на високо европейско равнище, затова реших да видя втората постановка от цикъла – ”Валкюра”, която се играе този месец. Честно казано, Вагнер не е любимият ми композитор, пък и пет

”Валкюра” на Вагнер и Пет Шоп Бойс

Впечатляващо е, че Софийската опера отбелязва 200 годишнината от рождението на Вагнер с поставянето на четирите опери от цикъла ”Пръстенът на Нибелунгите” –във всяко отношение амбициозно и доста мащабно начинание. В медиите беше широко отразено, че само Ла Скала си позволява да прави същото и, както се твърди, нашите постановки са напълно равностойни. Обичам опера и смятам, че нашата е наистина на високо европейско равнище, затова реших да видя втората постановка от цикъла – ”Валкюра”, която се играе този месец.
Честно казано, Вагнер не е любимият ми композитор, пък и пет часа опера на немски си е предизвикателство, но поех риска, за да видя постановката, за която се пише толкова много. Операта ме изненада приятно, нетипично за Вагнер е лирична и приятна за слушане, певците бяха прекрасни, но декорите и костюмите предизвикаха у мен огромно разочарование! Бях наясно, че ще видя „модерен“ прочит, но не предполагах колко нелепо стои на сцената и колко не на място е – спрямо красивата зала на операта, спрямо драматичното либрето и най-вече спрямо очакванията на всички нас, платили не малко, за да се докоснем до едно елитарно – във всяко отношение - изкуство. Декорите са съвсем семпли, по-точно се състоят от две бели полу-дъги, на които се прожектират някакви неясни картини – по едно време бях сигурна, че показват Дейвид Бекъм! Явно въображението ми не стига, за да си представя кога сме в замък, кога в планина, кога на поляна, кога на бойното поле, макар че се опитвах най-старателно. Костюмите са още по-разочароващи. Всички герои приличаха на нещо средно между самурай Джак, ексцентрични водопроводчици и Пет Шоп Бойс от преди 20 години. Навсякъде по дрехите им стърчаха маркучи, хоботи и фунии, чието предназначение не ми стана ясно, освен че пречеха на движението на актьорите. Само от любопитство потърсих в интернет снимки от постановката на Ла Скала. Както и очаквах, консервативна постановка, решена в типично оперно-театрален стил. Вярвам, че музикалното изпълнение на Валкюра тук и в Милано е сравнимо, но цялостното преживяване със сигурност е съвсем различно! Ако все пак проявите любопитство към родната футуристична Валкюра – на 30 април е последното представление.

Постнавката на Ла Скала, teatroallascala.org