ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

”Валкюра” на Вагнер и Пет Шоп Бойс

”Валкюра” на Вагнер и Пет Шоп Бойс
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Впечатляващо е, че Софийската опера отбелязва 200 годишнината от рождението на Вагнер с поставянето на четирите опери от цикъла ”Пръстенът на Нибелунгите” –във всяко отношение амбициозно и доста мащабно начинание. В медиите беше широко отразено, че само Ла Скала си позволява да прави същото и, както се твърди, нашите постановки са напълно равностойни. Обичам опера и смятам, че нашата е наистина на високо европейско равнище, затова реших да видя втората постановка от цикъла – ”Валкюра”, която се играе този месец.
Честно казано, Вагнер не е любимият ми композитор, пък и пет часа опера на немски си е предизвикателство, но поех риска, за да видя постановката, за която се пише толкова много. Операта ме изненада приятно, нетипично за Вагнер е лирична и приятна за слушане, певците бяха прекрасни, но декорите и костюмите предизвикаха у мен огромно разочарование! Бях наясно, че ще видя „модерен“ прочит, но не предполагах колко нелепо стои на сцената и колко не на място е – спрямо красивата зала на операта, спрямо драматичното либрето и най-вече спрямо очакванията на всички нас, платили не малко, за да се докоснем до едно елитарно – във всяко отношение - изкуство. Декорите са съвсем семпли, по-точно се състоят от две бели полу-дъги, на които се прожектират някакви неясни картини – по едно време бях сигурна, че показват Дейвид Бекъм! Явно въображението ми не стига, за да си представя кога сме в замък, кога в планина, кога на поляна, кога на бойното поле, макар че се опитвах най-старателно. Костюмите са още по-разочароващи. Всички герои приличаха на нещо средно между самурай Джак, ексцентрични водопроводчици и Пет Шоп Бойс от преди 20 години. Навсякъде по дрехите им стърчаха маркучи, хоботи и фунии, чието предназначение не ми стана ясно, освен че пречеха на движението на актьорите. Само от любопитство потърсих в интернет снимки от постановката на Ла Скала. Както и очаквах, консервативна постановка, решена в типично оперно-театрален стил. Вярвам, че музикалното изпълнение на Валкюра тук и в Милано е сравнимо, но цялостното преживяване със сигурност е съвсем различно! Ако все пак проявите любопитство към родната футуристична Валкюра – на 30 април е последното представление.

Постнавката на Ла Скала, teatroallascala.org

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...