Голям акцент е проследяването как се променя процесът на създаване на един филм през годините. И това е направено с толкова ирония и насмешка, че чак оставя лек горчив вкус и дори ти се иска да се скараш на някой от героите.
Да обърнем поглед към романтичната сюжетна линия: Мани и Нели са като извратена версия на двойката от La La Land. Сравнението е неизбежно, режисьорът е един и същ. Вместо да се обичат безпроблемно, да се разхождат, да танцуват и пеят, тук героите тръгват на поход към “нещо велико” (и то не един с друг). След първата им вечер обаче Мани е влюбен, а Нели - известна.
Паралелно на техните истории (и тяхната обща) върви и тази на най-известния актьор по това време Джак Конрад (Брад Пит), който сменя жените, жъне успехи в киното, но няма и един трезвен момент в живота си.
Постепенно във филма се редуват невероятни сцени, тотално различни и нелогични, без никакво обяснение какво се случва, защо се случва и къде, но едно е ясно: киното се намира пред огромна революция - края на "немите" филми и началото на озвучените продукции.
Има още...